Узбекистан
 

Служба по търговско-икономическите въпроси, гр. Ташкент

 

https://www.facebook.com/pg/СТИВ-Узбекистан-720792131427611/about/?ref=page_internal

https://twitter.com/BGEconOfficeUZ

https://www.linkedin.com/in/стив-узбекистан-19816413b/


Министерство на икономиката

Отдел "Рускафедерация, страни от ОНД и Грузия"
ул. "Княз Александър І" 12
тел.: +359 2 940 7674
факс: +359 2 981 4915
 
Референт за Узбекистан
Иван Баталов
ул. "Княз Александър І" 12
тел. +359 2 940 7623
e-mail: i.batalov@mi.government.bg

 
Бизнес компас

Търговско-икономически връзки между Република България и Република Узбекистан

1. Стокообмен

Външнотърговски стокообмен на България с Узбекистан (в хил. щ.д.)

Години

Стокообмен

Износ

Внос

Салдо

2008

13 615

11 253

2 362

8 891

2009

12 880

10 516

2 365

8 151

2010

13 524

9 957

3 567

6 390

2011

16 213

11 415

4 798

6 618

2012

21 908

16 603

5 305

11 299

2013

25 919

23 722

2 197

21 524

2014

26 593

24 548

2 044

22 504

2015

20 712

18 744

1 967

16 777

2016

16 605

15 104

1 500

13 605

2017 19 651 15 265 4 386 10 879
2018  19 901 16 388 3 513 12 875
2019 24 904 22 324 2 580 19 744

Външната търговия между България и Узбекистан през последните години се характеризира с голямо положително салдо за нашата страна, като единствено през 2006 г. извънредният внос на големи количества мед и медни сплави от Узбекистан доведе до отрицателно салдо в двустранната търговия.

През 2019 г. взаимната търговия отчита ръст от 25,1% спрямо 2018 г., като българският износ се е увеличил с 36,2%, а вносът e е намалял с 26,6%.

2. Водещи стоки по внос-износ

Водещи стоки в износа на България за Узбекистан през 2019 г.

Групи стоки:

Отн. дял %

Медикаменти

59,3

Медицински, хирургически, зъболекарски или ветеринарни инструменти и апарати

7,7

 Сглобяеми конструкции

 4,5

Доилни машини и млекопреработващи машини и апарати

4,5

Миялни машини за съдове

4,2

 

Водещи стоки във вноса на България за Узбекистан през 2019 г.

Групи стоки

Отн. дял %

Влакнести маси, получени от хартия или картон

39,1

Тръби от мед

28,9

Лук, шалот, чесън, праз и други лукови зеленчуци, пресни или охладени

12,7

Медицински, хирургически, зъболекарски  или  ветеринарни инструменти  и апарати

7,4

Грозде, прясно или сушено

3,1

Памучни прежди

2,4

 

България може да разшири своя износ за Узбекистан на широка гама стоки от областта на:

- селското стопанство – селскостопанска техника, производствени линии и техника за преработване, сушене и консервиране на селскостопанска продукция;

- хранително-вкусовата промишленост – машини за производство на консервирани храни, детски храни, пюрета, млечни продукти, оборудване за винопроизводство и др.;

- фармацевтичната промишленост – лекарства, суровини, препарати и консумативи, лабораторно оборудване, обзавеждане за болници и лаборатории;

- строителните услуги и строителни материали – строителство, оборудване за строителството, строителни материали, битова санитария и др.;

- машиностроенето - подемно-транспортни машини, електро- и мотокари, резервни части и оборудване за тях, хидравлични помпи и компоненти, електродвигатели, металорежещи, металообработващи и дървообработващи машини;

- електротехническата продукция – трансформатори, акумулатори, измервателни уреди, електротехника и др.;

- IT техника - компютри и офис техника, лаптопи, монитори, таблети и др., които неотдавна бяха освободени от мита;

- туризма, вкл. обучение на специалисти.

При обсъждане на приоритетните и перспективни области за търговско-икономическо сътрудничество следва да се има предвид, че интересите на Узбекистан се свеждат най-вече до:

- привличане на български инвестиции в икономиката на страната;

- в селското стопанство - износ на узбекистанска необработена селскостопанска продукция и необработен памук;

- в химическата промишленост – износ на минерални торове и химически продукти;

- в леката промишленост – износ на обработени памучни влакна, тъкани, облекла и материали от памук;

- в туризма – привличане на български туристи за узбекистански обекти по „Пътя на коприната”.

3. Инвестиции

Засега нашата страна не успява да привлече инвестиции от Република Узбекистан, която има ограничени възможности в тази област.

На територията на Узбекистан вече няколко години работи компанията „Uz-Prista”, която е съвместно предприятие (СП) на българската компания “Prista Oil Holding” и държавните узбекистански „Узнефтепродукт” и „Узбекнефтегаз”. СП е единствен производител в страната на широк спектър висококачествени  технически масла и охлаждащи течности, като 70% от продукцията на „Uz-Prista” се изнася в България, Унгария, Балтийските страни, Турция, държави от Азия и Близкия изток. На вътрешния узбекистански пазар предприятието доставя продукция, заменяща успешно вносната, за над 20 млн.долара. За успешното развитие на реализацията на местния пазар важна роля играе обстоятелството, че марката „Prista” е утвърдена от световни производители на автомобили и специална техника като “Chevrolet”, “General Motors”, “MAN” и др., които работят в Узбекистан. Министерството на външноикономическите връзки, инвестициите и търговията на Узбекистан е включило „Uz-Prista” в кръга от СП с чужди инвестиции, внасящи „значителен принос в икономиката на страната” чрез организирането на високотехнологично производство.

На 18 май 2016 г. съвместното предприятие „Uz-Prista Recicling“ пусна в експлоатация високотехнологичен завод за преработка на отработени масла в Узбекистан. Лентата на церемонията по откриването в град Ангрен, прерязаха премиерът Бойко Борисов и вицепремиерът на Узбекистан Гуломжон Ибрахимов. В СП влизат българската компания „Prista Recicling“ с 51% и „Узнефтепродукт“, дъщерна компания на "Узбекнефтегаз", с 49%. Общата инвестиция е в размер на около 19 млн. щат. долара и предвижда разкриването на пряко заети 50 нови работни места и още 150 в свързани дейности. Капацитетът на рециклиращия завод е предназначен за преработка на 43 хил. тона отработени масла на годишна база, от които 30 хил. тона свежи базови масла, 6 хил. тона дизелово гориво и 4 хил. тона асфалтова фракция. Предвидено е до 60% от свежите базови масла да бъдат реализирани като износ за суровинно обезпечаване нуждите на "Prista Oil" в Централна Азия и Украйна, а другата част да бъдат усвоени в производствената програма на „Uz-Prista“. За реализацията на дизеловото гориво и асфалтовата фракция съществува пазар на вътрешно потребление.

Други смесени българо-узбекско предприятия:

- „Комби-Востока” – смесено българо-узбекско предприятие за производството на парфюмерийна и козметична продукция, ориентирано за експорт в страните от Централна Азия;

- „Bultex Eurostar” - произвежда трикотажни изделия. Във фабриката работят около 500 човека и се произвежда основно детска конфекция под регистрираните български и европейски марки на българската фирма „Кокет”;

-„Uzgarishagrotaminot” – българско-узбекистанско предприятие за прозиводство на метални съединения и връзки за газовия сектор на Узбекистан.

4. Туризъм

Посещения на узбекистански туристи в България

2014 г.

2015 г.

2016

2017

2018

1 132

 1 464

1 612

1 883

1 781

Туристическите връзки между България и Узбекистан са все още слабо развити – през последните години нашата страна се посещава от около 900-1100 узбекистански туристи, като за 2016 г. те са 1 612 което е с 16,3 % повече от посетилите ни през 2015 г., а за 2017 те се 1 883, което е с 16,8% повече спрямо 2016 г. През 2018 г. се наблюдава спад с 5,4% в броя на узбекските граждани, посетили България. Съществува потенциал за по-активното им развитие, както по отношение на нарастване на броя на узбекските туристи в България (основно за летен туризъм на Черноморието), така и за откриване на Узбекистан като нова туристическа дестинация за българските туристи (културно-исторически туризъм, под мотото на „Великият път на коприната”, ловен туризъм, екстремен ски-спорт).

По отношение на трети страни, с РМС № 48 от 27 януари 2012 година нашата страна прие до датата на пълното ни присъединяване към Шенгенското пространство Република България да признава едностранно, като равностойни на нейните национални визи, за целите на краткосрочно пребиваване за не повече от 3 месеца в рамките на всеки 6-месечен период, считано от датата на първото влизане документи, издавани от държавите членки, които прилагат изцяло достиженията на правото от Шенген, както и от Швейцария и Лихтенщайн.

5. Договорно-правна основа

Между България и Узбекистан са подписани следните по-важни документи:

  • Споразумение за икономическо и научно-техническо сътрудничество между Правителството на Република България и Правителството на Република Узбекистан, подписано на 4 април 2007 г. в Ташкент, в сила от деня на подписването му;
  • Договор между Правителството на Република България и Правителството на Република Узбекистан за сътрудничество в областта на туризма, подписан на 24 юни 1998 г. в София, в сила от 14 декември 1998 г.;
  • Договор между Правителството на Република България и Правителството на Република Узбекистан за взаимно насърчаване и защита на инвестициите, подписан на 24 юни 1998 г. в София, в сила от 31 март 1999 г.;
  • Спогодба между Правителството на Република България и Правителството на Република Узбекистан за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и на плащане на данъци върху доходите и имуществото, подписана на 24 ноември 2003 г. в София, в сила от 21 октомври 2004 г.;
  • Спогодба между Правителството на Република България и Правителството на Република Узбекистан за международни автомобилни превози на пътници и товари, подписана на 24 юни 1998 г. в София, в сила от 24 декември 1998 г.;
  • Меморандум между Правителството на Република България и Правителството на Република Узбекистан за сътрудничество в областта на транспорта, подписан на 24 юни 1998 г. в София, в сила от 27 ноември 1998 г.;
  • Спогодба между Правителството на Република България и Правителството на Република Узбекистан за въздушни съобщения между и отвъд техните съответни територии, подписана на 7 май 1999 г. в Ташкент, в сила от 18 октомври 1999 г.;
  • Спогодба между Правителството на Република България и Правителството на Република Узбекистан за международни комбинирани превози на товари, подписана на 24 ноември 2003 г. в София;
  • Спогодба между Правителството на Република България и Правителството на Република Узбекистан за сътрудничество в областта на железопътния транспорт, подписана на 24 ноември 2003 г. в София;
  • Спогодба между Правителството на Република България и Правителството на Република Узбекистан за сътрудничество в областта на информационните технологии и комуникации, подписана на 6 ноември 2008 г. в Ташкент;
  • Спогодба между Правителството на Република България и Правителството на Република Узбекистан за сътрудничество в областта на охраната на правата в интелектуалната собственост, подписана на 6 ноември 2008 г. в Ташкент.

6. Междуправителствена комисия

Междуправителствената българо-узбекска комисия за икономическо и научно-техническо сътрудничество проведе четвъртата си сесия на 25 февруари 2016 г., гр. Ташкент. Съпредседател на Междуправителствената комисия от българска страна е министърът на регионалното развитие и благоустройството, а от узбекска страна министърът на външноикономическите връзки, инвестициите и търговията.

На Смесената комисия бяха обсъдени и набелязани мерки за задълбочаване на двустранното българо-узбекистанско сътрудничество в следните области:

- взаимната търговия;

- съвместните инвестиционни проекти;

- транспорта;

- информационните технологии и комуникации;

- селското стопанство;

- научно-техническото сътрудничество;

- туризма;

- регионалното развитие и благоустройството;

- инвентаризацията на договорно-правната база;

- медицината и здравеопазването;

- опазването на околната среда;

- енергетиката.

Поредната Пета сесия на Българо-узбекската междуправителствена комисия за икономическо и научно-техническо сътрудничество, от страна на МРРБ, е проведена в периода 10-12 септември 2019 г. в гр. София.

 

отпечатай тази страница
 
 


Публикувай коментар

In nisl nibh, tempus eget adipiscing at, venenatis vel ligula! Aenean mattis elit ut est congue sagittis. Lorem ipsum dolor sit amet, consectetur adipiscing elit

Свързани документи
 
 
Пишете ни
Министерство на икономиката
ул. "Славянска" № 8
ЕИК 176789453
тел. централа: +359 2 940 7001

факс: +359 2 9872190; 02 9819970
 
Оперативна програма Заявяване на услуги по електронен път
Контакти: София 1052 ул. "Славянска" 8 тел. центр.: +359 2 9407001 e-docs@mi.government.bg
Последвайте ни: Фейсбук Профил на Министерство на икономиката Туитър Профил на Министерство на икономиката