Таджикистан
 

Началник на отдел "Руска федерация, страни от ОНД и Грузия"
Илиян Костов
ул. "Княз Александър І" 12
тел.: +359 2 940 7674; +359 2 940 7019
факс: +359 2 981 4915
e-mail: i.kostov@mi.government.bg

Референт за Таджикистан
Бойко Георгиев-Черковалиев
ул. "Княз Александър І" 12
тел.: +359 2 940 7787; факс: +359 2 981 4915
e-mail: b.georgiev@mi.government.bg

Икономически отношения между Република България и Република Таджикистан

Външнотърговските връзки между България и Таджикистан през последните години са повлияни в значителна степен от нестабилното политическо и икономическо положение в средноазиатската република, а така също от финансово-икономическата световната финансова криза от 2008 г. През 2003 и 2004 г. взаимният стокообмен нараснал значително, но това увеличение стана възможно преди всичко поради големия внос на таджикски необработен алуминий в България. В Република Таджикистан се осъществява постепенна либерализация на икономиката. Във външната търговия расте броят на частните износители и вносители, които са изправени пред значителни трудности – често менящо се законодателство, нетарифни бариери, лицензии при износа и вноса, визови бариери, високи данъци, голяма корупция в митническата система и други.

Водещи външнотърговски партньори на Таджикистан са Русия, Узбекистан, Китай и западноевропейските страни. Основни стоки в износа са алуминий, електроенергия, памук, тъкани, растителни масла, плодове, а във вноса – електроенергия, нефтопродукти, глинозем, машини и съоръжения.

1. Стокообмен

(хил. щ.д.)

Годинa

Стокообмен

Износ

Внос

Салдо

2007

6859

749

6110

-5361

2008

9150

513

8637

-8124

2009

6578

797

5781

-4984

2010

6519

828

5691

-4863

2011

3929

645

3 284

-2639

2012

915

0

915

915

2013

5 661

4 977

683

-4 294

2014

1 665

1 595

70

1 525

2015

957

957

0

957

2016 2 397
2 315
82
2 233
I-VI 2016 487 487 0 487
I-VI 2017 308 308 0 308

За 2016 г. данните сочат, че вносът от Таджикистан за България е продължил една неопределена тенденция от нулеви ставки за 2012 - 2015 г., когато не е имало внос от централно-азиатската държава или той е бил ограничен от случайни сделки.

Търговското салдо за последните три години бележи увеличение, за разлика от предходните години, в които то беше отрицателно поради ограничения асортимент на износ на стоки. Таджикският износ е главно от необработен алуминий, сулфати, стипци и некардиран памук.

Данните от предходните години, сравнени с тези от 2016 г. показват, че стокообменът продължава да намалява и салдото, макар и положително се дължи на случайни фактори.

2. Водещи стоки по износа на България за Таджикистан през 2016 г.

Групи стоки

Отн. дял, %

Неелектрически, индустриални или лабораторни пещи, включително пещите за изгаряне на отпадъци

19.1

Бутални двигатели със запалване чрез компресия (дизелов двигател или дизелов двигател с термостартер)

18.9

Електрически двигатели и генератори, с изключение на електрогенериращите агрегати

6.6

Електрогенериращи агрегати и електрически ротационни преобразуватели

6.3

Хранителни продукти, неупоменати, нито включени другаде 6.0
Други машини и устройства за повдигане, товарене, разтоварване или пренасяне на товари 6.0
Шевни конци от синтетични или изкуствени нишки, дори пригодени за продажба на дребно 5.4
Арматурни артикули и подобни устройства за тръбопроводи, котли, резервоари, вани или подобни съдове, включително редуцирвентили и термостатни вентили 4.9
Въздушни помпи или вакуум помпи, въздушни компресори или компресори за други газове и вентилатори; аспирационни чадъри за изсмукване или рециркулация с вграден вентилатор, дори филтриращи 4.6
Артикули и съоръжения за физическа култура, гимнастика, атлетика, други видове спорт, включително тенис на маса или игри на открито, басейни 3.6
Препарати за поддържане на косата 3.5
Машини за обрязване, заточване, шлифоване, притриване, полиране или други довършителни операции за обработка на метали или металокерамики с помощта на шлифовъчни дискове 2.9
Медикаменти, съставени от смесени или  несмесени продукти, приготвени за терапевтични или профилактични цели, представени под формата на дози или пригодени за продажба на дребно 2.6
Други мебели и техните части 2.5

Основен дял в българския износ за Таджикистан през 2016 г. заемат стоки от промишлеността.

В търговията между двете страни съществуват неизползвани потенциални възможности. Освен традиционните, нашата страна би могла да разшири износа в Таджикистан на редица нови стоки, като: оборудване за хранително-вкусовата промишленост, някои селскостопански машини, подемно-транспортно оборудване, касови апарати, хладилна техника, облекла, обувки. Български фирми биха могли да участват и в инвестиционни проекти за изграждане на неголеми обекти в областта на леката промишленост - хранително-вкусовата, текстилната, обувната.

Сред основните пречки пред българския износ в Република Таджикистан следва да бъдат изтъкнати:

  • Сложната вътрешнополитическа обстановка;
  • Ограничените финансови възможности на партньорите, изискванията на таджикските фирми за разсрочено плащане, за доставки на кредит и изграждане на инвестиционни обекти с финансови средства на фирмите доставчици на оборудването и технологиите;
  • Сложните комуникации, големите разстояния между двете страни, както и преминаването през много транзитни територии значително оскъпяват и забавят доставката на български стоки;
  • Слаборазвитата национална транспортна система – в Таджикистан има четири  летища с твърда настилка на пистите, които отговарят на стандартите, железопътният транспорт не е достатъчно развит – 1260 км. Шосейните пътища са третокласни, а поради климатичните условия двете важни пътни магистрали Душанбе – Айни и Калайхумб – Хорог са проходими само шест месеца в годината. Тези проблеми са обусловени до голяма степен от факта, че 93% от територията на страната се заемат от високите планински хребети на Памир и Алтай;
  • Липсата на активни директни връзки между банковите структури на двете страни изисква разплащане чрез утвърдени западни банки. Установяването на двустранни кореспондентски връзки обаче, е затруднено и от липсата на стабилни таджикски финансови институции. Понастоящем в страната работят 12 местни банки, които не осигуряват независима одиторска проверка, а Националната банка на Таджикистан отказва да закрива недееспособните финансови институции, половината от които не покриват изискването за минимален уставен капитал от само 2.5 млн. долара;
  • Ограничените контакти между България и Таджикистан предопределят съществуването на недостиг на информация за възможностите на другата страна в областта на търговията, инвестициите, туризма и другите стопански области. България и Таджикистан не са разкрили на територията на другата страна дипломатически и търговски мисии;
  • Силната конкуренция на таджикския пазар от страна на безмитните доставчици от ОНД, на крупните фирми от азиатския регион, а така също на мощните компании от индустриализираните държави, разполагащи със значителни финансови възможности за проникване и завладяване на чужди пазари;
  • Ниската покупателна способност на населението в Таджикистан, над 80% от което живее под прага на бедността (през 2001 г. средната месечна заплата е била 10.4 долара, а средната месечна пенсия – 2.5 долара, при това изплащането им се е осъществявало с големи забавяния), ограничава възможностите на чуждестранните фирми да увеличават доставките на нови и висококачествени стоки. Страната е силно зависима от чуждестранна финансова, икономическа и хуманитарна помощ.

Водещи стоки от износа на Таджикистан за България през 2016 г.

Групи стоки

Отн. дял в %

Необработен алуминий

99.8

Вносът от Таджикистан в България за 2016 г. е само от необработен алуминий в размер на 82 хил. щ.д., докато през 2015 г., няма въобще внос.

3. Инвестиции

В областта на инвестициите и смесените предприятия двустранните връзки на практика остават неразвити. Няма открити търговски представителства на териториите на двете страни и не са създадени смесени българско-таджикистански дружества.

4. Туризъм

В областта на туризма двустранните връзки между България и Таджикистан са слабо развити.

През 2016 г. 208 таджикски граждани са посетили България с цел туризъм.

5. Договорно-правна база

Договорно-правната основа на двустранното търговско-икономическо сътрудничество между България и Таджикистан не е изградена.

Подписана е само Спогодба за търговско-икономическо сътрудничество – София, 29.10.1996 г. - утвърдена с Решение №1268 на МС от 12.12.1996 г. и денонсирана с оглед присъединяването на България към ЕС с нота до правителството на Таджикистан и потвърдена денонсацията от тяхна страна с нота от февруари 2007 г. На 31.07.1997 г. 38-то Народно събрание приема закон за ратифициране на Споразумението във формата на размяна на писма между правителството на Република България и правителството на Република Таджикистан за учредяване на търговско представителство на Република Таджикистан в Република България. На практика такова представителство не е осъществявало дейност.

През 2012 в процес на съгласуване е Споразумение в областта на туризма. Текстовете на български руски и английски бяха редактирани и изпратени официално за уточняване от таджикската страна в референтното Посолство  в Москва.

Споразумението за ДДО бе изпратено по компетентност в Министерството на финансите, НАП.

Предложеният текст за насърчаване на инвестициите попада под юристдикцията на чл. 207 от Лисабонския договор, по силата на който страните-членки на ЕС се въздържат да подписват подобен род споразумения с трети страни.

От 2001 г. Таджикистан е в преговори за присъединяване към Световната търговска организация.

отпечатай тази страница
 
 


Публикувай коментар

In nisl nibh, tempus eget adipiscing at, venenatis vel ligula! Aenean mattis elit ut est congue sagittis. Lorem ipsum dolor sit amet, consectetur adipiscing elit

Свързани документи
 
 
Пишете ни
Министерство на икономиката
ул. "Славянска" № 8
ЕИК 176789453
тел. централа: +359 2 940 7001

факс: +359 2 9872190; 02 9819970
 
Оперативна програма Заявяване на услуги по електронен път
Контакти: София 1052 ул. "Славянска" 8 тел. центр.: +359 2 9407001 e-docs@mi.government.bg
Последвайте ни: Фейсбук Профил на Министерство на икономиката Туитър Профил на Министерство на икономиката