САЩ
 

Служба по търговско-икономическите въпроси, гр. Вашингтон
Иво Константинов
1621, 22nd Street, NW, Washington DC 20008
тел.: +1 202 332 6609; 202 387 0174 ext.#216
факс: +1 202 332 6609
e-mail: i.konstantinov@mi.government.bg
trade@bulgaria-embassy.org

Служба по търговско-икономическите въпроси, гр. Лос Анджелис
Любка Качакова
Адрес: Consulate General of the Republic of Bulgaria in Los Angeles
11766 Wilshire Blvd, Suite 440
Los Angeles, CA 90025
Cell: +1 323 949 94 77
Fax: +1 310 478 62 77
e-mail: l.katchakova@mi.government.bg

https://www.facebook.com/BGEconOfficeUSA/

https://twitter.com/BGEconOfficeUSA

https://www.linkedin.com/in/%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%B2-%D1%81%D0%B0%D1%89-7793bb139/


Началник отдел "Азия, Африка, Америка и Австралия"
Аделина Кьосева
ул. "Княз Александър І" 12
тел: +359 2 940 7688; факс: +359 2 987 4008
a.kioseva@mi.government.bg

Референт за САЩ
Васил Христов
ул."Княз Александър І" 12,
тел.: +359 2 940 7645; факс: +359 2 987 4008
vasil.hristov@mi.government.bg

I. Търговско-икономически отношения между Република България и САЩ

II. Бизнес компас

III. Секторни анализи:

- Пазарен анализ на винаро-лозарския сектор

- Секторен анализ за пазара на велосипеди

IV. Други:

- Информация за пазара на мебели в САЩ

 

I. РАЗВИТИЕ НА СТОКООБМЕНА МЕЖДУ БЪЛГАРИЯ И САЩ

През последните няколко години САЩ заемат сравнително неголям, но устойчив дял във външната търговия на България с относителни тегла от порядъка на 1.5% от износа на нашата страна и 0.9% от вноса. В структурата на двустранния стокообмен настъпват известни промени от началото на настоящото десетилетие, но като цяло основните експортни позиции на България са суровият тютюн, ИКТ продуктите, изделията на електрониката и хранителната промишленост, слънчогледовите семена и етеричните масла, както и нефтените масла и торовете в отделни години. Сред основните стоки по вноса от САЩ традиционно сe нареждат нефтеният кокс, апаратурата за обработка на информация и телекомуникация, диодите, транзисторите и полупроводниковите прибори.

Стокообмен между България и САЩ (млн. щ. д.)

ГОДИНА

СТОКООБМЕН

ИЗНОС

ВНОС

САЛДО

2007

756.2

429.3

326.9

102.4

2008

747.4

349.2

398.2

-49.0

2009

449.8

253.5

196.3

57.2

2010

456.7

279.9

176.8

103.1

2011

643.3

369.0

274.3

94.7

2012

694.8

472.6

222.2

250.4

2013

668.5

405.4

263.1

142.3

2014

792.2

415.8

376.4

39.4

2015

676.7

406.8

269.9

136.9

2016

624.7

392.9

231.8

161.1

2017

717.8

458.4

259.4

199.0

2018

975.1

633.5

341.6

219.9

2019

985.2

626.1

359.1

267.0

След достигната върхова стойност от близо 890 млн. щ.д. през 2006 г. стокообменът между България и САЩ започва да намалява, като дъното на тенденцията на спад е достигнато през 2009 г., когато вносът от тази страна се сви наполовина. За 2010 г. е отчетено слабо увеличение от 1.5 % на взаимната търговия, което изцяло се дължи на нарасналия с над 10% български износ, неутрализирал ефекта на аналогичния спад във вноса от САЩ. От не по-малко значение е и фактът, че регистрираното повишаване на продажбите на американския пазар се свързва със засилено диверсифициране на експортната листа. През 2011 г. стокообменът ни със САЩ нараства с близо 41%, като реализираният български износ е приблизително с 32% повече, а вносът се повишава с около 55%. Данните за 2012 г. показват по-нататъшно увеличаване на взаимната търговия с 8% до близо 695 млн. щ.д., което отново се дължи само на отчетения ръст при износа за САЩ, повишил се с малко над 28% спрямо предходната година под влияние преди всичко на реализираните значително по-високи продажби на нефтени масла и на азотни торове. Последвалият спад именно при тези две стокови позиции води обаче до слабо намаление от 3.8% на двустранния стокообмен през 2013 г., при все че вносът от САЩ отбелязва повишение с 18.5%.

Водещи стоки в стокообмена със САЩ за 2014 г.

Износ

%

Внос

%

Азотни торове

10.4

Въздушни помпи и компресори

14.0

Плосковалцувани продукти от желязо или нелегирани стомани

5.1

Нефтен кокс и нефтен битум

8.7

Сурови или необработени тютюни

5.0

Диоди, транзистори и полупроводникови прибори

5.0

Автоматични машини за обработка на информация и техните единици

4.9

Арматурни артикули за тръбопроводи, котли и резервоари

5.0

Интегрални схеми и електронни микрокомплекти

4.0

Предавателни апарати за радиотелефония и телеграфия, радиоразпръскване или телевизия

2.9

Сирена и извара

 

3.1

Електрически апарати за жична телефония или телеграфия

2.6

За 2014 г. данните показват нарастване на взаимната търговия с 18.5% до 792.2 млн. щ.д., което отразява преди всичко отчетеното увеличение на вноса от САЩ с 43%, както и повишението  на износа за тази държава с 2.6% спрямо предходната година. Макар и неголям регистрираният ръст в българския износ е резултат на постепенното преодоляване на натрупаното изоставане от началото на годината благодарение най-вече на нарасналите близо три пъти продажби на азотни торове, както и на реализацията на американския пазар на плосковалцувани продукти от желязо или нелегирани стомани, които отсъстват от данните за 2013 г. Това се съчета с 85%-ен ръст в стойността на износа на интегрални схеми, увеличение със 151% при препаратите за храна на животни и трикратен ръст при семената от слънчоглед. За сметка на това се наблюдава значителен спад при някои от доскоро водещите позиции в експортната ни листа за САЩ като нефтените масла (-96% спрямо предходната година) и суровите тютюни (-33%). Същественото увеличаване на вноса от САЩ се дължи най-вече на реализираните през периода значителни покупки на въздушни помпи, турбини и арматурни артикули, които присъстват със сравнително скромни стойностни обеми в данните за 2013 г. Наред с това немалко повишение има при вноса по две от традиционните стокови позиции в импортната ни листа от САЩ – нефтен кокс (+12%) и електрическите апарати за жична телефония (+23%), докато при диодите и транзисторите почти се запазва равнището от предходната година. Понижение от около 30% обаче регистрира вносът през 2014 г. както на компютърна техника, така и на апарати за физични или химични анализи.

Водещи стоки в стокообмена със САЩ за 2015 г.

Износ

%

Внос

%

Азотни торове

7.2

Нефтен кокс и нефтен битум

9.1

Автоматични машини за обработка на информация и техните единици

5.8

Интегрални схеми и електронни микрокомплекти

8.3

Сурови или необработени тютюни

4.9

Отпадъци и отломки от мед

4.2

Масла и други продукти, получени при дестилацията на каменовъглени катрани

4.6

Електрически апарати за жична телефония или телеграфия

3.2

Парфюми и тоалетни води

 

4.5

Табла, пана, конзоли, пултове и шкафове

3.1

Интегрални схеми и електронни микрокомплекти

3.9

Ензими

2.7

През 2015 г. двустранният стокообмен се свива с 14.6% в резултат основно на съществен спад във вноса от САЩ. Макар и по-слабо българският износ за страната намалява 2% в доларово изражение, като при голяма част от водещите позиции в експортната ни листа се наблюдава нарастване. По-значимо изключение сред традиционните стоки в износа ни за САЩ са азотните торове и сирената, чиито продажби се понижават съответно с 32% и 30% през 2015 г. При суровите тютюни стойностният обем отбелязва малък спад от 4% спрямо 2014 г. при увеличение на изнесените количества. За сметка на това износът на ензими нараства с близо 30%, този на слънчогледови семена се увеличава с 17%, а при медикаментите има ръст от над три пъти. От важно значение е и фактът, че реализираният износ на машини за обработка на информация и техните единици също отбелязва съществено нарастване от 17% през 2015 г., което в съчетание със значителния обем на изнесени интегрални схеми свидетелства за устойчив ръст на българския експорт на изделия от сектора на ИКТ и електрониката. Отчетеният спад от около 29% във вноса от САЩ е обусловен преди всичко от голямото свиване през миналата година на доставките на въздушни помпи и компресори, макар че самата база за сравнение е изключително висока и при тази стокова група 2014 г. е по-скоро изключение на фона на предходните години. Същевременно обаче през 2015 г. е налице и над 90%-но понижение на вноса на диоди, съпроводено от намаление съответно с 82% и 37% при предавателните апарати за радиотелефония и радиотелеграфия и частите за въздухоплавателни апарати. При традиционно водещата в последно време стокова позиция по вноса – нефтен кокс и битум, също има значително намаление от 25%. Съществен ръст обаче е налице при интегралните схеми (четирикратно увеличение), медните отпадъци (над два пъти) и компютърната техника (+18%).

Водещи стоки в стокообмена със САЩ за 2016 г.

Износ

%

Внос

%

Автоматични машини за обработка на информация и техните единици

5.9

Интегрални схеми и електронни микрокомплекти

5.7

Сурови или необработени тютюни

5.1

Диоди, транзистори и полупроводникови прибори

4.8

Интегрални схеми и електронни микрокомплекти

4.7

Ензими и ензимни препарати

3.5

Семена от слънчоглед

4.5

Табла, пана, конзоли, пултове и шкафове

3.3

Етерични масла

 

4.2

Етилов алкохол, неденатуриран

3.0

Медикаменти

3.1

Автоматични машини за обработка на информация и техните единици

2.5

Данните за 2016 г. показват спад от 7.7% в стокообмена ни със САЩ, което в по-голяма степен отразява изменението в стойността на вноса. Макар и слабо, свиването с 3.4% на българския износ се дължи основно на значителното понижение при продажбите на азотни торове – спад от 80% на стойностния им обем при осъществен еднократен експорт в началото на второто тримесечие на годината. За сметка на това износът на етерични масла отбелязва ръст от над 87%, а този на слънчогледови семена – повече от 23%. При машините за обработка на информация и техните единици е налице малък спад от 2.8% спрямо 2015 г., но въпреки това тази стоковата група заема водещо положение в експортната ни листа за САЩ през миналата година. Съществено увеличение в размер на 16% има обаче при друга водеща в последно време позиция от високотехнологичния спектър - интегралните схеми. Вносът от САЩ се свива с 14% през 2016 г., което е резултат преди всичко на понижението със 79% при водещата за предходната година позиция нефтен кокс, придружено от 41%-ен спад на покупките на интегрални схеми и намаление от над 18% при компютърната техника. Голям ръст през миналата година отчита вносът на диоди (над единайсет пъти), като същевременно са регистрирани и значителни доставки на машини за сглобяване на електрически или електронни лампи, които присъстват със символичен стойностен обем в данните за 2015 г.

Водещи стоки в стокообмена със САЩ за 2017 г.

Износ

%

Внос

%

Етерични масла

8.7

Нефтен кокс и нефтен битум

9.4

Сурови или необработени тютюни

5.1

Други въздухоплавателни превозни средства

6.5

Интегрални схеми и електронни микрокомплекти

4.3

Интегрални схеми и електронни микрокомплекти

5.1

Семена от слънчоглед

3.9

Полимери на винилхлорида

3.7

Автоматични машини за обработка на информация и техните единици

3.9

Диоди, транзистори и полупроводникови прибори

3.2

Ламарини и листове от мед

3.7

Автоматични машини за обработка на информация и техните единици

3.0

През 2017 г. двустранната търговия отбелязва ръст от 15%. В резултат на постепенното преодоляване на изоставането от началото на годината износът ни за САЩ се повишава значително с близо 17% спрямо 2016 г. Сред основните стоки по износа най-осезателен ръст през 2017 г. има при етеричните масла (около два и половина пъти) и електрическите табла и пултове (над три пъти), както и при ламарините и листовете от мед (+53%). Продажбите на ензими отбелязват нарастване от 37%, на сурови тютюни – от 17%, на сирена – от 15%, на интегрални схеми – от 8%, докато износът на слънчогледови семена задържа стойностния си обем от предходната година. В процентно изражение по-съществен сред водещите стокови позиции е спадът при медикаментите (-22%), а продажби на азотни торове не са реализирани. От своя страна вносът от САЩ се увеличава със 12% през 2017 г., което се дължи главно на регистрирани доставки на други въздухоплавателни превозни средства, които отсъстват от данните за 2016 г., в съчетание с много висок ръст при нефтения кокс (над 4 пъти), полимерите на винилхлорида и черупковите плодове.

Водещи стоки в стокообмена със САЩ за 2018 г.

Износ

%

Внос

%

Нефтени масла и масла от битуминозни материали

11.2

Други въздухоплавателни превозни средства

10.4

Етерични масла

8.5

Нефтен кокс и нефтен битум

7.7

Пръти от желязо или нелегирани стомани

6.1

Интегрални схеми и електронни микрокомплекти

5.0

Интегрални схеми и електронни микрокомплекти

5.0

Медни руди и концентрати

4.6

Семена от слънчоглед

3.8

Полимери на винилхлорида

3.2

Ламарини и листове от мед

3.1

Пътнически автомобили и други автомобилни превозни средства

3.1

Ревизираните данни за 2018 г. показват ръст от 36% на двустранния стокообмен със САЩ, който надхвърля 975 млн. щ.д. и превишава предишната пикова стойност на взаимната търговия от 2006 г. Българският износ нараства с 38% спрямо 2017 г. в резултат основно на реализирани значителни продажби на нефтени масла и на пръти от желязо или нелегирани стомани на фона на нулеви количества за преходната година. Значителното увеличение на експорта е подкрепено също така от голямо нарастване при интегралните схеми (+61%), етеричните масла (+35%) и слънчогледовите семена (+35%). Сред доскоро водещите позиции в експортната листа по-съществен спад през 2018 г. има при суровите тютюни и хардуерните компоненти. Вносът от САЩ нараства с 32% през 2018 г., което преди всичко отразява значителния стойностен обем на доставките на въздухоплавателни средства и резервни части и на медни руди и концентрати в съчетание със сериозен ръст при интегралните схеми и пътническите автомобили.

Водещи стоки в стокообмена със САЩ за 2019 г.

Износ

%

Внос

%

Медицински инструменти и апарати

7.0

Сурови нефтени масла и масла от битуминозни материали

9.1

Етерични масла

6.4

Нефтен кокс и нефтен битум

9.0

Интегрални схеми и електронни микрокомплекти

5.6

Медни руди и техните концентрати

8.4

Семена от слънчоглед

5.4

Интегрални схеми и електронни микрокомплекти

4.0

Измервателни инструменти и апарати

4.1

Части за въздухоплавателни превозни средства

2.7

Сурови или необработени тютюни

3.2

Други черупкови плодове

2.6

През 2019 г. взаимната търговия бележи ръст от 1% според предварителните данни на митническата статистика. Това увеличение се дължи на регистрираното нарастване на износа, докато вносът бележи слабо свиване. Българският износ отчита незначителен спад от 1.2% спрямо 2018 г., което се свързва най-вече със значително понижение при продажбите на нефтени масла (-79%), съпроводено от намаление с 51% при прътите от желязо и стомана и 25%-ен спад при етеричните масла. Повишение обаче се наблюдава при по-голямата част от водещите позиции в експортната ни листа за САЩ. Така например, реализирани са значителни продажби на медицински инструменти, сурови тютюни и измервателни апарати, чието стойностно изражение е в пъти по-високо от обема на износа за 2018 г. по тези стокови позиции. Сериозен ръст е налице също така при износа на слънчогледови семена (+42%), хардуерни компоненти (+13%) и интегрални схеми (+10%). През 2019 г. е налице увеличение на вноса с 5.1%, предизвикано главно от реализирани покупки на сурови нефтени масла на фона на нулеви обеми за предходната година. Сред основните позиции в импортната ни листа от САЩ по-съществен спад има при вноса на полимери на винилхлорида (-61%), пътнически автомобили (-17%) и интегрални схеми (-16%).

ІІ. ПРЕКИ ИНВЕСТИЦИИ НА САЩ В БЪЛГАРИЯ

Отношенията между България и САЩ в инвестиционната област са регламентирани с Договора за насърчаване и взаимна защита на инвестициите, актуализиран с Допълнителен протокол с оглед присъединяването на България към ЕС (ратификационни документи за измененията и допълненията са разменени в средата на м. януари 2007 г.). По данни на БАИ, сумата на преките капиталовложения, реализирани от САЩ в България за периода 1996-2016 г., възлиза на 1.69 млрд. евро и по този начин страната се нарежда на 9-то място по размер на ПЧИ у нас. Най-голям е броят на компаниите, инвестирали в дейности свързани с енергетика, търговия, управление, недвижими имоти, строителство и консултантски услуги.

След достигнатия пик от 321 млн. евро през 2007 г., нетният годишен поток на преките инвестиции от САЩ бележи осезателен спад през следващите три години. Подобно свиване на нетните стойности се свързва основно с водещия началото си от кризата през 2008-2009 г. процес на забавяне на международните инвестиционни процеси, а така също с протичащото изплащане на вътрешнофирмени кредити в съответствие с погасителните планове. Следва да се има предвид, че на фона на останалите страни от ЕС, България се характеризираше с относително висок дял на трансгранично вътрешнофирмено заемане и по-малък външен дълг на банковия сектор. Изострянето през 2011-2012 г. на финансовите и икономически проблеми в глобален мащаб също повлия върху притока на чуждестранни инвестиции в България. При все това обаче негативната тенденция на спад в общия размер на ПЧИ бе пречупена през 2011 г., като преките инвестиции от САЩ не направиха изключение от общия тренд и нетният им годишен поток възлезе на 136.5 млн. евро според данните на БНБ. Данните на централната банка по отношение на американските капиталовложения у нас показват годишни нетни трансакции в размер на 49.6 млн. евро, 102.2 млн. евро, 72.4 млн. евро и 43.4 млн. евро съответно през 2012, 2013, 2014 и 2015 г. За 2016 г. и 2017 г. се наблюдава отрицателен нетен поток на преки капиталовложения от САЩ в размер съответно на -30.4 млн. евро. и -134.8 млн.евро. Предварителните изчисления на БНБ за 2018 г. и 2019 г. също показват отрицателни нетни инвестиции, равняващи се съответно на -20.4 млн.евро и -7.7 млн. евро.

Сред най-големите американски инвеститори в България понастоящем се нареждат: AES (енергетика); IDEAL STANDARD (преработваща промишленост); JOHNSON CONTROLS ELECTRONICS (автомобилна промишленост), HEWLETT-PACKARD (ИКТ); KRAFT FOODS (хранително-вкусова промишленост); MICROSOFT (ИКТ); IBM (ИКТ), TUMBLEWEED (ИКТ); VMware (ИКТ), McDONALDS (хотели и ресторанти); NEWS CORP. (телевизионни и радиопредавания); SUTHERLAND GLOBAL SERVICES (аутсорсинг на бизнес процеси); C3i Inc. (аутсорсинг на бизнес процеси) и ACID&FERTILIZERS (химическа промишленост).

В резултат на активните усилия на българското правителство в партньорство с частния сектор за промоция в САЩ на инвестиционните възможности на България и по-специално в сектор информационни технологии, през последните няколко години се наблюдава засилен интерес от страна на американски компании за инвестиции в разработването на софтуер, електроника, аутсорсинг на бизнес процеси и контактни центрове за техническа поддръжка. Преобладават проектите в областта на услугите – центрове за техническа поддръжка, shared services центрове за финансови и административни услуги, кол центрове.

Секторът на информационните и комуникационни технологии е една от най-перспективните области за привличане на американски инвестиции у нас. САЩ са световен лидер в тази сфера и все повече американски компании от IT сектора насочват свои дейности към нашата страна. Като успешни примери в това отношение могат да се посочат Хюлет Пакард, Майкрософт, IBM и Сиско Системс, които продължават да инвестират и развиват дейността си у нас. От своя страна, България има несъмнен интерес от по-нататъшното привличане на американски инвестиции във високотехнологични производства и услуги със средна и висока добавена стойност, които да способстват за ефективното преструктуриране на икономиката и устойчивото развитие на експортно-ориентирани производства и стопански сектори, способни да издържат на силен конкурентен натиск при поддържането на рентабилни ценови равнища.

През втората половина на февруари 2013 г. в Чикаго, Ню Йорк, Сан Хосе и Пало Алто се проведе серия от инвестиционни форуми, организирани в рамките на проекта „Популяризиране на предимствата за инвестиране в България”, който се реализира с финансовата подкрепа на ОП „Конкурентоспособност” 2007-2013. Проявите преминаха при значителен интерес от страна на американските делови среди, като в тях взеха участие водещи компании от секторите, определени за приоритетни за привличане на ПЧИ у нас, а именно: химическа промишленост, транспортно оборудване и машиностроене, електроника и електротехника, храни и земеделие, информационни и комуникационни технологии, аутсорсинг на бизнес процеси, здравеопазване и здравен туризъм, транспорт и логистика.

На 18 и 20 ноември 2014 г. БАИ организира в Бостън и Ню Йорк нови два инвестиционни форума в рамките на поредицата от 10 такива прояви в 7 страни, които се реализираха по проекта за популяризиране на предимствата за инвестиране в България. Представянето на страната ни като инвестиционна дестинация бе фокусирано върху следните сектори: транспорт и логистика, ИКТ, лекарствени средства и медицинска апаратура, земеделие и индустриално производство. Акцентът на форумите бе поставен преди всичко върху възможностите, които България предоставя за интернационализация на американските компании в качеството й на врата към европейски, близкоизточни и ОНД пазари едновременно.

Под надслова “Invest in Bulgaria. Expand in Europe” на 2 и 3 декември 2015 г. в Ню Йорк се проведоха конференция и кръгла маса, организирани от БАИ като поредна част от проекта „Популяризиране на предимствата за инвестиране в България“. Въпреки кратките срокове за организиране на събитията те преминаха успешно при добра посещаемост от настоящи и потенциални инвеститори в българската икономика. Участие в двата форума взеха общо 70 представители на деловите среди, предимно инвестиционни банкери, мениджъри на ИКТ компании, както и представители на преработващата промишленост и земеделския сектор.

На 16 и 17 октомври 2017 г. у нас се проведе българската част от американската търговска мисия TradeWinds в Югоизточна Европа, организирана от Департамента по търговия на САЩ и обхващаща общо пет страни от региона в периода 15-24 октомври. София бе посетена от представителите на двадесет американски компании, които проведоха среща с над 160 български фирми и потенциални партньори.

На 9 и 10 ноември 2017 г. в София се проведе самостоятелна американска търговска мисия, която даде нов импулс за по-нататъшно задълбочаване на двустранните търговско-икономически отношения. Мисията бе организирана от Американо-централноевропейската бизнес асоциация (American-Central European Business Association – ACEBA) и по своя мащаб бе първата подобна проява от 2003 г. насам. В мисията взеха участие представители на 12 крупни мултинационални компании, чиито годишни продажби надхвърлят 1 млрд. щ.д. Американската делегация бе приета от президента и министър-председателя на България, а с министъра на икономиката бе проведена отделна работна среща, на която бяха представени възможностите за инвестиции и съвместни бизнес проекти у нас. По време на мисията бяха проведени също така около 90 индивидуални срещи на участващите компаниите с ръководители на държавни администрации и представители на българските делови среди.

В периода 26-29 септември 2018 г. се проведе поредната американска търговска мисия в България, реализирана по инициатива на СТИВ Вашингтон и Департамента по търговия на щата Алабама. В състава на мисията бяха включени представители на базирани в Алабама компании от сферата на енергетиката, ж.п. инфраструктурата, машиностроенето, селскостопанската механизация, минното оборудване и електротехниката. Проведени бяха около 50 срещи с потенциални български партньори, като в различен формат участниците в мисията посетиха София, Русе и Пловдив.

отпечатай тази страница
 
 


Публикувай коментар

In nisl nibh, tempus eget adipiscing at, venenatis vel ligula! Aenean mattis elit ut est congue sagittis. Lorem ipsum dolor sit amet, consectetur adipiscing elit

Свързани документи
 
 
 
Пишете ни
Министерство на икономиката
ул. "Славянска" № 8
ЕИК 176789453
тел. централа: +359 2 940 7001

факс: +359 2 9872190; 02 9819970
 
Оперативна програма Заявяване на услуги по електронен път
Контакти: София 1052 ул. "Славянска" 8 тел. центр.: +359 2 9407001 e-docs@mi.government.bg
Последвайте ни: Фейсбук Профил на Министерство на икономиката Туитър Профил на Министерство на икономиката