Сърбия
 

Служба по търговско-икономическите въпроси, гр. Белград

Александър Ангелов

36 Svetogorska Str., 11000 Belgrade, Serbia

Tel.: 00381 11 3244441
Mob.: 00381 66 8812094
e-mail: a.angelov@mi.government.bg

 


Министерство на икономиката

Началник на отдел "Европа"
Весела Байрактарова
ул. "Княз Александър І" 12
тел.: +359 2 940 7886;
v.bairaktarova@mi.government.bg

Референт за Република Сърбия
Цветан Алексов
ул. "Княз Александър І"12
тел.: +359 2 9407622
ts.aleksov@mi.government.bg

 

I. Икономически отношения между България и Сърбия

II. Бизнес компас

 

I. Икономическите отношения между България и Сърбия

1. Стокообмен

Стокообмен между България и Сърбия (млн. евро):

Година

Износ

Ръст %

Внос

Ръст %

Салдо

Стокообмен

Ръст %

2009

371.7

-43.98

143.9

-21.11

227.8

515.7

-37.44

2010

549.9

47.94

201.7

40.17

347.8

749.6

45.36

2011

478.4

-13.00

253.9

25.88

224.5

732.3

-2.31

2012

442.4

-7.53

253

-0.35

189.4

695.4

-5.04

2013

373.7

-15.53

263.1

3.99

110.7

636.8

-8.43

2014

363.7

-2.68

301.2

12.65

62.5

664.9

4.41

2015

419.2

15.4

356.3

17.53

62.9

775.2

16.36

2016

380.1

-9.6

389.464

6.8

-9.364

769.563

-0.5

2017

470.5

23.8

605.3

55.4

-134.79

1 075.8

39.8

2018

528.7

12.4

631.5

4.3

-102.8

1 160.2

7.8

2019

585.5

10.7

628.9

-0.4

-43.4

1 214.5

4.7

 

Данните за 2019 г., сравнени със същия период на 2018 г. отчитат:

•           ръст в стокообмена от 4.7 %;

•           ръст в износа с 10.7 %;

•           спад във вноса с -0.4 %.

Посочените данни определят важното значение на Сърбия като външнотърговски партньор на България. Силно влияние за това оказват предимства като географската близост, ниските транспортни разходи, близостта на езиците, както и добрите политически отношения през годините.

Към момента, търговските отношения между България и Сърбия са регулирани от Споразумението за стабилизиране и асоцииране между ЕС и Република Сърбия, подписано през 2013 г.

2. Водещи стоки внос-износ

Водещи стоки в износа за 2019 г.

Код МТ

Описание

%

 

Общ износ през: 01-12/2019 г.

2.00

 

в т.ч. Сърбия

10.4

2603

Медни руди и техните концентрати

9.6

2710

Нефтени масла и масла от битуминозни минерали, различни от суровите; неупоменати, нито включени другаде продукти, съдържащи теглонво 70% или повече нефтени масла или масла от битуминозни минерали, чийто основен компонент са тези продукти

9.3

2716

Електрическа енергия

4.5

3004

Медикаменти (с изключение на продуктите от NN 3002,  3005 или  3006), съставени от смесени или  несмесени продукти, приготвени за терапевтични или  профилактични цели, представени под формата на дози или пригодени за продажба на дребно:

3.5

2814

Амоняк, безводен  или във воден разтвор:

2.8

7403

Рафинирана мед и медни сплави в необработен вид:

2.0

3902

Полимери на пропилена или на други олефини в първични форми:

1.7

7901

Необработен цинк:

1.7

4804

Крафтхартии и крафткартони, непокрити, нито намазани, на роли или на листа, различни от тези в NN 4802 или 4803:

1.5

1905

Хлебарски, тестени  сладкарски или бисквитни продукти, дори с прибавка на какао; нафора, празни капсули  от тесто за медикаменти, сухи тестени листа от брашно, скорбяла или нишесте и подобни продукти:

2.00

Водещи стоки във вноса за 2019 г.

Код МТ

Описание

%

 

Общ внос през: 01-12/2019 г.

1.9

 

в т.ч. Сърбия

15.6

7208

Плосковалцувани продукти от желязо или от нелегирани стомани с широчина 600 mm или  повече, горещовалцувани, неплакирани, нито покрити:

7.0

2716

Електрическа енергия

6.2

7403

Рафинирана мед и медни сплави в необработен вид:

5.2

2710

Нефтени масла и масла от битуминозни минерали, различни от суровите; неупоменати, нито включени другаде продукти, съдържащи теглонво 70% или повече нефтени масла или масла от битуминозни минерали, чийто основен компонент са тези продукти

3.4

1701

Захар от захарна тръстика или от цвекло и химически чиста захароза, в твърдо състояние:

2.9

2202

Води, включително минералните води и газираните води, подсладени със захар или други подсладители или ароматизирани, и други безалкохолни напитки, с изключение на плодовите и зеленчуковите сокове от N 2009:

2.8

7801

Необработено олово:

2.6

3901

Полимери на етилена  в  първични форми:

2.6

2713

Нефтен кокс, нефтен битум и други остатъци от нефт или от  битуминозни минерали:

1.9

4009

Маркучи  от  вулканизиран каучук, дори с принадлежности  (например свръзки, колена, муфи):

1.9

Анализът показва, че в износната листа на българските стоки преобладават главно суровини, материали и стоки с ниска степен на обработка. Челните места заемат нефтени масла и масла от битуминозни минерали, електрическата енергия. През 2015-2019 г. се наблюдава засилване дела на износа на изделия и продукти на химическата, фармацевтичната промишленост и машиностроенето. При вноса челните позиции се заемат основно от суровини, метали и петролни продукти.

При вноса се забелязва, че преобладават стоки от металопреработвателната промишленост, нефтени масла и масла от битуминозни минерали, медни руди и техните концентрати, електрическа енергия и др.

 

3. Инвестиции

Преки сръбски инвестиции в България (годишни данни, млн. евро)*

Период/ година

Нетни транзакции

2006

1.4

2007

-13.4

2008

6.1

2009

20.5

2010

53.8

2011

35.9

2012

51.1

2013

14.7

2014

-31.9

2015

8.4

2016

51.6

2017

6.8

2018

-15.3

2019

-6.1

*По данни на БНБ

По отношение на участието в приватизацията и реализираните инвестиции в Сърбия, по броя на фирмите си България заема водещи позиции. В Сърбия развиват дейност повече от петдесет фирми с български или със смесен капитал и работят повече от 20 представителства. Общият размер на българските ПЧИ в Сърбия към края на 2017 г. е 183.5 млн. евро по данни на БНБ.

По Закона за насърчаване на инвестициите няма сертифицирани проекти със сръбско участие.

На сръбския пазар са представени следните по-големи български фирми: "Приста Ойл", "Рубела", "Ми газ", "Офис 1", "Голдън Роуз", "Техномаркет", "Интертръст Холдинг" и др.

 

4. Туризъм

Туристопоток между България и Сърбия*

година

брой сърби, посетили България

изменение спрямо предходна година,%

брой българи, посетили Сърбия

изменение спрямо предходна година,%

2009

129 728

-31.4

388 990

-19.8

2010

205 796

58.6

294 666

-24.2

2011

244 656

18.9

295 135

0.2

2012

275 679

12.7

291 935

-1.1

2013

303 184

10.0

300 299

2.9

2014

312 337

3.0

316 146

5.3

2015

346 923

11.1

315 261

-0.3

2016

374 816

8.0

404 975

28.5

2017

394 162

5.2

462 953

14.3

2018

421 693

7

493 950

6.7

2019

414 546

-1.7

514 959

4.3

*По данни на МТ

Туризмът е най-динамично развиващият се отрасъл в двустранните търговско-икономически връзки през последните години, като се забелязва траен ръст на посещенията на сръбски и български граждани в двете страни.

През 2018 г. сръбските туристи у нас са 421 693 души,  осмо място и увеличение със 7% или с 27 531 души. Българските туристи, посетили Сърбия през 2018 г. са 493 950 души, това е четвърто място и увеличение с 6,7 % или с 30 997 души.

5. Договорно-правна основа

Подписани са следните документи, уреждащи съвременната договорно-правна основа между двете страни:

  • Спогодба за търговско - икономическо сътрудничество (11.12.1995 г.) - денонсирана;
  • Договор за насърчаване и взаимна защита на инвестициите (13.02.1996 г.);
  • Споразумение за научно-техническо сътрудничество (07.03.1996 г.);
  • Спогодба между правителството на Р България и правителството на СР Югославия за митническо сътрудничество и взаимопомощ (04.06.1997 г.) - в сила от 05.02.1999 г.
  • Спогодба за сътрудничество в областта на туризма (17.12.1997 г.)
  • Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане (14.12.1998 г.) - в сила от 10.01.2000 г;
  • Конвенция за карантинна и растителна защита (14.12.1998 г.) - в сила от 09.02.2000г.;
  • Спогодба за ветеринарен контрол (14.12.1998 г.) - в сила от 10.01.2000 г.;
  • Спогодба за сътрудничество в морското корабоплаване (24.04.2001 г.);
  • Спогодба за въздушни съобщения (24.04.2001 г.);
  • Спогодба за сътрудничество в областта на пощите и далекосъобщенията (в сила от 15.06.2002 г.);
  • Спогодба за международни автомобилни превози на пътници и товари (25.07.2002 г.);
  • Споразумение за свободна търговия (13.11.2003 г., Рим), в сила от 01.06.2004 г. (денонсирано от 01.01.2007 г.);
  • Споразумение за икономическо сътрудничество между България и Сърбия (30.11.2007 г., Белград). Утвърдено с Решение на МС № 101 от 26 февруари 2010 г.
  • Меморандум за сътрудничество по изграждането на междусистемна газова връзка София – Димитровград (Сърбия) – Ниш (Сърбия), подписан на 14.12.2012 г. в Брюксел.

6. Смесена българо-сръбска комисия за икономическо сътрудничество

На 30 ноември 2007 г. в Белград е подписано ново Споразумение за икономическо сътрудничество между Република България и Република Сърбия, което регламентира дейността на Смесената българо-сръбска междуправителствена комисия за икономическо сътрудничеството. Първото й заседание е проведено на 21 и 22 февруари 2011 г. в гр. София.

Второто заседание на Смесената комисия бе проведено в периода 1-2 юни 2015 г. в Белград.

На 1 март 2019 г. с решение №113, Министерският съвет на Република България определи министъра на икономиката за председател на българската част на смесената междуправителствена комисия за икономическо, промишлено, търговско и техническо сътрудничество.

Третото заседание на Смесената българо-сръбска междуправителствена комисия за икономическо сътрудничество се проведе на 27 и 28 ноември 2019 г. в гр. София. 

Делегацията на Република България беше ръководена от г-н Емил Караниколов, министър на икономиката и председател на българската част от Комисията.

Делегацията на Република Сърбия беше ръководена от г-н Ненад Попович, министър без портфейл, отговарящ за иновациите и технологичното развитие и председател на сръбската част от Комисията.

Третото заседание се проведе в сърдечна и приятелска атмосфера, отразяваща общото желание за по-нататъшно засилване на икономическото сътрудничество между България и Сърбия, както и на регионалното сътрудничество за успешното присъединяване на шестте страни от Западните Балкани към Европейския съюз. В рамките на сесията се обсъдиха възможностите за задълбочаване на двустранните отношения в областта на икономическото сътрудничество, енергетиката, транспорт, туризма, селското и горското стопанство и регионалното развитие и други области от взаимен интерес.

Паралелно със сесията на Комисията беше проведен бизнес форум, организиран от Изпълнителна агенция за насърчаване на малки и средни предприятия и  Стопанската камара на Сърбия, по време на който са реализирани двустранни срещи между представители на сръбски и български компании. В бизнес форума участваха над 80 предприемачи от двете страни от областта на транспорта, енергетиката, селското стопанство, автомобилната индустрия, строителството, хранително-вкусовата и преработвателната промишленост, металопреработвателната промишленост, туризма и сектора на информационните технологии.

отпечатай тази страница
 
 


Публикувай коментар

In nisl nibh, tempus eget adipiscing at, venenatis vel ligula! Aenean mattis elit ut est congue sagittis. Lorem ipsum dolor sit amet, consectetur adipiscing elit

Свързани документи
 
 
 
Пишете ни
Министерство на икономиката
ул. "Славянска" № 8
ЕИК 176789453
тел. централа: +359 2 940 7001

факс: +359 2 9872190; 02 9819970
 
Оперативна програма Заявяване на услуги по електронен път
Контакти: София 1052 ул. "Славянска" 8 тел. центр.: +359 2 9407001 e-docs@mi.government.bg
Последвайте ни: Фейсбук Профил на Министерство на икономиката Туитър Профил на Министерство на икономиката