Република Северна Македония
 

Служба по търговско-икономическите въпроси, гр. Скопие, Република Северна Македония

Благой Климов

Адрес: ул. “Аминта Трети” 33А, ет. 6, ап. 31, Скопие 1000, Р. Северна Македония
тел. 00389 2 6121029
моб. 00389 70281091
e-mail: b.klimov@mi.government.bg
https://www.facebook.com/stivskopje/

Марин Николов

Адрес: ул. “Аминта Трети” 33А, ет. 6, ап. 31, Скопие 1000, Р. Северна Македония
моб.+38972276815
e-mail:m.nikolov@mi.government.bg
https://www.facebook.com/stivskopje/

Служба по търговско-икономическите въпроси, гр. Битоля, Република Северна Македония

Атанас Енчев

Битоля, ул. Широк Сокак 126
tel. 0038975250959
e-mail: a.enchev@mi.government.bg

 

Министерство на икономиката

Началник отдел "Европа"
дирекция "Външноикономическо сътрудничество"
Весела Байрактарова
ул. "Княз Александър І" 12
тел.: +359 2 940 7886
v.bairaktarova@mi.government.bg

Референт за Република Северна Македония
Цветан Алексов
ул. "Княз Александър І"12
тел.: +359 2 9407622
ts.aleksov@mi.government.bg

 

I.  Икономически отношения между Република България и Република Северна Македония

II.  Бизнес компас

 

I. Икономически отношения между България и Република Северна Македония

1. Стокообмен

Стокообмен (в млн. евро)

Година

Стокообмен

ръст,%

износ

ръст,%

внос

ръст,%

салдо

2009

416

-33.63

239.2

-30.18

176.8

-37.79

62.4

2010

589

41.59

332.4

38.96

256.6

45.14

75.8

2011

711.9

20.87

461.3

38.78

250.6

-2.34

210.7

2012

645

-9.4

392.7

-14.87

252.3

0.68

140.4

2013

627.4

-2.73

351.4

-10.52

276

9.39

75.4

2014

631.3

0.62

358.8

2.11

272.5

-1.27

86.3

2015

649.1

2.82

387.6

8.03

261.4

-4.07

126.2

2016

651.6

0.4

393.3

1.5

258.3

-1.2

134.9

2017

735.2

12.8

407.1

3.5

328.0

27.0

79.0

2018

742.8

1.0

421.5

3.5

321.2

-2.1

100.3

2019

727.9

-2.0

424

0.6

304

-5.4

120.03

 Данните за 2019 г., сравнени със 2018 г. отчитат:

  • спад в стокообмена от 2.0%;
  • незначителен ръст в износа с 0.6%;
  • спад във вноса с 5.4%;
  • търговското салдо остава положително за България.

Износът от Република Северна Македония , не само към България, е основно от стоки с ниска степен на обработка – суровини (руди и концентрати на цветни метали – цинк,  олово и мед), металургични изделия – валцувани продукти от желязо и стомана, вино, селскостопански продукти, метални отпадъци (скрап), материали за строителството.

2. Водещи стоки внос-износ

Водещи стоки в износa за 2019 г.

No

КодMT

Описание

%

   

Общ износ през: 01-12/2019 г.

100.00

0

 

в т.ч. Република Северна Македония

1.42

1

2710

Нефтени масла и масла от битуминозни минерали, различни от суровите; неупоменати, нито включени другаде продукти, съдържащи тегловно 70% или повече нефтени масла или масла от битуминозни минерали, чийто основен компонент са тези продукти

12.8

2

2716

Електрическа енергия

8.9

3

8703

Пътнически  автомобили и други автомобилни превозни  средства, предназначени за транспорт  на хора (различни  от  тези  от  N 8702), включително товаропътническите и състезателните автомобили:

6.2

4

7204

Отпадъци и отломки от чугун, желязо или стомана (скрап); отпадъци, отляти на блокове, от желязо или стомана:

5.5

5

1512

Слънчогледово, шафраново или памучно масло и техните фракции, дори рафинирани, но не химически променени:

3.0

6

2711

Нефтен газ и други газообразни въглеводороди:

2.8

7

7801

Необработено олово:

2.2

8

2401

Сурови или необработени тютюни; отпадъци от тютюн:

2.1

9

9504

Артикули за  колективни  игри, включително игрите с  двигател или с механизъм, билярди, специални маси за  хазартни  игри и  игри с автоматични  кегли (например боулинг):

2.0

10

7214

Пръти от желязо или от нелегирани стомани, само горещоизковани, горещовалцувани   или   горещоизтеглени, както и  тези,  които  са  били подложени на усукване след валцуване

1.7

Водещи стоки във вноса за 2019 г.

No

КодMT

Описание

%

   

Общ внос през: 01-12/2019 г.

100.00

0

 

в т.ч. Република Северна Македония

0.91

1

2607

Оловни руди и техните концентрати

20.3

2

2603

Медни руди и техните концентрати

12.9

3

2608

Цинкови руди и техните концентрати

9.1

4

2401

Сурови или необработени тютюни; отпадъци от тютюн:

7.2

5

7210

Плосковалцувани продукти от желязо или от нелегирани стомани с широчина  600 mm или повече, плакирани или покрити

3.7

6

3917

Пластмасови тръби и маркучи и техните  принадлежности  (например свръзки, колена, муфи):

3.4

7

2716

Електрическа енергия

3.2

8

8544

Жици, кабели (включително коаксиалните кабели) и други изолирани  електрически  проводници ( дори лакирани или анодно оксидирани), снабдени или не с части  за свързване; кабели от оптични влакна, съставени от отделно облицовани влакна

2.4

9

7404

Отпадъци и отломки от мед

2.1

10

6204

Костюми, ансамбли, сака, рокли, поли, поли-панталони, панталони, панталони  с презрамки, панталони до под коляното, къси  панталони и шорти  (различни от банските костюми), за жени или момичета:

1.6

Структурата на българския износ за Република Северна Македония през последните години е сходна със структурата на общия износ на страната, като доминират стоките с относително ниска степен на преработка и полуфабрикатите. Структурата на българския износ съответства на тази от предходните години, което показва наличието на утвърдени пропорции и известно “циментиране” на тези съотношения. В стойностно отношение най-голям е износът на електроенергия, на нефтени масла и масла от битуминозни минерали, на други нефтопродукти, черни метали и чугун, слънчогледово, шафраново или памучно масло и техните фракции.

При вноса от Република Северна Македония в България най-голям е делът на оловните, медните и цинкови руди и концентрати – почти 50%, плосковалцувани черни метали, метални и пластмасови тръби, жици и кабели.

Перспективни стоки за износ за Република Северна Македония са изделията с висока добавена стойност като компютърни елементи и възли, електротехнически материали и компоненти, електроенергетично оборудване, машини и оборудване за хранително-вкусовата промишленост (месопреработване, млекопреработвателна промишленост, винарство), транспортни средства (автобуси, трактори, леки коли). Стабилни по отношение на износа остават електроенергията и нефтените продукти.

3. Инвестиции

Инвестиции на Република Северна Македония в България в млн. евро*

Период

Преки инвестиции в страната; Нетни транзакции;

2006

1.3

2007

5.6

2008

- 7.1

2009

- 14.6

2010

-6.5

2011

-2.4

2012

3.1

2013

5.2

2014

4.4

2015

5.1

2016

-11.9

2017

-0.4

2018

0.3

2019

2.0

* По данни на БНБ. Некоригирани данни по отношение на сезонността и броя на работните дни.

Инвестиции на България в Република Северна Македония в млн. евро*

Период

Преки инвестиции в чужбина; Нетни транзакции;

2006

-8.1

2007

-18.8

2008

-16.4

2009

-8.2

2010

-7.2

2011

5.3

2012

2.3

2013

3.2

2014

-0.8

2015

6.1

2016

9.4

2017

-1.

2018

4.9

2019

25.0

* По данни на БНБ. Некоригирани данни по отношение на сезонността и броя на работните дни.

В областта на двустранните инвестиции прави впечатление по-голямата активност на българските инвеститори в Република Северна Македония, в сравнение с тази на македонските инвеститори в България. Сравнително добра активност на инвеститорите от Република Северна Македония се отчита в секторите селско, ловно и горско стопанство, където те са на второ място (след Австрия – 4%) с дял от 2,1% от общия размер на инвестициите в тези сектори.

Основни български инвестиции в Република Северна Македония са:

Придобиване на “Статер Банк” от “Централна Кооперативна Банка” АД и сливането й с “ЦКБ” АД – Скопие.

Придобиване на най-голямата агенция за охрана от “СОТ 161” – Агенция за охрана НИКОБ.

Навлизане на македонския пазар на “Софика Груп” в сферата на услугите.

В края на 2011 г. българската фирма “Свепол” АД, в качеството си на кредитор и основен доставчик на суровини за фабриката за производство на прежди “Тетекс ярн” ООД – Тетово, се превърна в основен акционер и инвеститор в предприятието. От “Свепол” АД към момента успешно прилагат оздравителен план. Българската фирма, заедно с още две местни фирми–кредитори учредиха смесено предприятие с преобладаващо българско участие – 53% дял.

Като по-значими сделки, осъществени от български фирми или такива с българско участие, могат да се откроят: покупката на мажоритарен дял от акциите на фабриката за производство на захар в Битоля от “Литекс” България; най-голямата инвестиция в Република Северна Македония е в банковата сфера – изкупуването на дела на “МГ Корпорация” в “Балканска банка” от “Първа инвестиционна банка” (ПИБ) – София; УниБанка (Универсална Инвестиционна Банка – свързана с ПИБ у нас), функционираща от 2003 г., с 86 % български капитал. Банката има 40 клона в цялата страна. За първи път въвежда в Република Северна Македония картовата система за разплащане (мажоритарен собственик на системата “CaSys” в Република Северна Македония); “Идеал Шипка” (45% - български капитал, 55 % - местен капитал) – производство на висококачествени млечни продукти (кисело мляко, сирене, кашкавал и др.) по българска технология. Впоследствие българският дял в Млекопреработвателен завод “Идеал Шипка” – Битоля, беше продаден на хърватския холдинг „Дукат“; “Велдер Груп” е с инвестиции в черната металургия в Република Северна Македония; “Приста Ойл” в Република Северна Македония осъществява търговия и дистрибуция на моторни масла; Фирма “Мега Ел” ЕООД – София закупи в края на 2007 г. 69 % от акциите на Фабриката за кабели – Неготино. През ноември 2007 г. “Алфа Финанс Холдинг” закупи контролния пакет акции на местната “Първа приватна банка”. През февруари 2008 г. българската компания “Евроинс” придоби 82% от застрахователната компания “Макошпед”.

През последните години инвестициите на българските фирми в Република Северна Македония са съсредоточени в следните сектори: банкова и застрахователна дейност, металургия, хранително-вкусова промишленост, геоложки проучвания, информационни технологии и телекомуникации, както и в хотелиерството.

През 2010 г. най-значителната македонска инвестиция в България беше придобиването на 96% в рафинерията за олио „Звезда”, гр. Долна Митрополия от фирма „Брилянт Олио”. Македонската компания „Адинг” работеща в производството на строителни материали и добавки инвестира през 2010 г. в индустриалната зона на гр. Перник, а през 2014 г. осъществи допълнително разширяване на производствения си капацитет.

През 2015 г. българската компания „ФилКаб” чрез дъщерната си фирма „Мак Каб”, регистрирана на територията на Р Македония, стартира проект за изграждане на фабрика за производство на електрически трансформатори в индустриалната зона „Визбегово” до Скопие. Същата година българската финансова компания „EasyCredit” разкри първата компания в Р Македония оперираща в сферата на бързото кредитиране „ЕМ Кеш”.

В края на 2015 г. българската софтуерна компания „Мусала Софт” стартира инвестиционен проект със срок от 5 години, като се очаква да разкрие около 300 работни места в Република Северна Македония.

В края на 2019 г. "Скейл Фокус", най-голямата българска софтуерна компания, навлеза на пазара в РСМ с планирана инвестиция от 45 млн. евро и план за разкриване на около 300 работни места.

 

4. Туризъм

Туристопоток между България и Република Северна Македония

година

брой граждани наРепублика Северна Македония,  посетили България

изменение спрямо предходна година,%

брой българи, посетили Република Северна Македония

изменение спрямо предходна година,%

2009

204 838

-5.20

324 993

-6.18

2010

309 906

51.29

293 467

-9.70

2011

382 826

23.53

305 536

4.11

2012

388 604

1.5

337 079

16.7

2013

397 309

2.2

315 604

-6.4

2014

408 221

2.74

327 033

3.62

2015

473 548

16

316 094

-3.3

2016

527 664

11.4

360 422

14.0

2017

545 431

3.4

396 450

10

2018

559 617

2.6

416 448

5.0

2019

554 247

-1.0

429 329

3.1

Източник: Министерство на туризма

Българската страна е заинтересована от разширяването на деловите контакти между туроператорите от двете страни, с цел увеличаването на туристопотока между Република Северна Македония и България.

По брой чужди граждани посетили България, Република Северна Македония заема шесто място за отчетния период. Гражданите от Република Северна Македония пътуват безвизово за България (от 19 декември 2009 г.), което се наложи като предпоставка за ежегодния ръст на туристите от РепубликаСеверна Македония. Организирането на чартърни полети от София до Охрид и Скопие до Варна и Бургас или на самолетна връзка по направленията Скопие-София, Скопие-Варна или комбинирана Скопие-София-Варна, може да доведе до значително нарастване на туристическия обмен между двете страни.

 

5. Договорно-правна база:

1. Спогодба за търговско сътрудничество /22.02.1999 г./ - в сила от 5.05.1999 г.;
2. Договор между правителството на Република България и правителството на Република Македония за взаимна защита и насърчаване на инвестициите /22.02.1999 г./, в сила от 5.06.1999 г.
3. Спогодба между Република България и Република Македония за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и имуществото /22.02.1999 г. в София/, в сила от 24.09.1999 г.;
4. Спогодба за международни автомобилни превози на пътници и товари /22.02.1999 г./ - в сила от 12.06.1999 г.;
5. Спогодба за въздушни съобщения /22.02.1999 г./ - в сила от 8.06.1999 г.;
6. Спогодба между правителствата на Република България и Република Македония за свързване на железопътните мрежи на двете страни /12.03.1999 г./ -  в сила от 23.06.1999 г.;
7. Договор за обмен на ел. енергия /на английски език/ - в сила от 14.12.1996 г.;
8. Спогодба между правителствата на Република България и Република Македония за сътрудничество и взаимопомощ в митническата област - в сила от 15 юли 2000 г;
9. Спогодба между правителствата на Република България и Република Македония за откриване на два нови гранични контролно-пропускателни пункта и пътни връзки между двете страни /14.06.1999 г./;

10. Споразумение за свободна търговия, подписано на 13.10.1999 г. в София, в сила от 01.01.2000 г., ратифицирано със закон от Народното събрание на Република България на 15.12.1999 г. (oт 01.01.2007 г. споразумението е прекратено, съгласно Договора за присъединяването на Република България към ЕС).

11. Споразумение за сътрудничество в областта на енергетиката – подписано на 25.03.2000 г. в Охрид;

12. Спогодба за сътрудничество между България и Македония в областта на стандартизацията, метрологията, акредитацията и оценка на съответствието – подписана в Скопие, 15.05.2000 г.;

13. Договор за сътрудничество в областта на туризма, подписан в Скопие, 15.05.2000 г;

14. На 26.05.2000 г. в София е подписана Оперативна програма за сътрудничество между статистическите институти на България и Македония.

15. На 15.12.2008 г. в Скопие е подписано ново Споразумение за икономическо сътрудничество между правителствата на България и Македония, във връзка с присъединяването на България към ЕС и новите ангажименти на България като страна-членка. Вътрешните процедури за влизане в сила на Споразумението са изпълнени и от двете страни.

16. Договор за приятелство, добросъседство и сътрудничество между Република България и Република Македония, подписан на 1 август 2017 г. при посещението на премиера Бойко Борисов в Скопие.

5. Събития

На 15.12.2008 г. в Скопие беше подписано ново Споразумение за икономическо сътрудничество между правителствата на България и Македония, във връзка с присъединяването на България към ЕС и новите ангажименти на България като страна-членка. Вътрешните процедури за влизане в сила на Споразумението са изпълнени и от двете страни. На база на Споразумението е създадена смесена българо-македонска междуправителствена Комисия за икономическо сътрудничество, първата сесия на която се проведе в периода 6-7 март 2019 г. в Скопие. Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията е съпредседател на Смесената комисия от българската страна.

През м. ноември 2013 г. се проведе първото заседание на двустранната комисия за трансгранично сътрудничество. По време на заседанието е направен преглед на общия документ за развитие на българо-македонското трансгранично сътрудничество в периода 2014 – 2020 г. (принципи, цели, основни насоки, програма и пътна карта).

На 22.11.2017 г. в Струмица, Македония се проведе заседание на Правителствата на Република България и Република Македония. Подписани бяха редица важни документи сред които и Меморандум за сътрудничество между БАИ и Инвест Македония.

През м. декември 2017 г. в Скопие бе учреден Българо-македонски бизнес клуб (БМБК)

На 17.01.2019 г. в Скопие се проведе съвместен българо-македонски бизнес форум, организиран от вицепремиерите на Р България и Р Македония, Томислав Дончев и Кочо Ангюшев. Във форума с изказвания участваха г-н Александър Манолев, заместник-министър на икономиката на Р България и г-н Кире Наумов, заместник-министър на икономиката на Р Македония.

В периода 6-7 март 2019 г. в Скопие се проведе Първата сесия на Смесената комисия за икономическо сътрудничество между правителството на Република България и правителството на Република Северна Македония. Същата се проведе на основание чл. 4 от Споразумението за икономическо сътрудничество, подписано на 15.12.2008 г. в Скопие между двете правителства. Българската делегация бе ръководена от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията г-н Росен Желязков. В състава на делегацията освен представителите на МИ и МТИТС бяха включени представители на МЕ, МТ, МЗХГ, МОСВ, МВнР, БАИ, НКИЗ, ИА БСА, БИМ, КРС, както и представители на различни изпълнителни агенции в структурата на МТИТС.

Ръководител на делегацията на Република Северна Македония бе г-н Крешник Бектеши, министър на икономиката, и включваше представители на аналогични на нашите институции и ведомства.

На 10 юни 2019 г. се проведе Първото пленарно заседание на Съвместната междуправителствена комисия, създадена във връзка с чл.12 от Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество между Република България и Република Северна Македония. Комисията бе съпредседателствана от министрите на външните работи на двете страни, като участие от страна на Министерството на икономиката взе г-жа Лилия Иванова, заместник-министър.

На 30 септември 2019 г. министърът на икономиката на РСМ г-н Крешник Бектеши осъществи официално посещение в София, по покана на министър Караниколов. Срещата бе в резултата на постигнати договорености по време на Първата сесия на Смесената комисия за икономическо сътрудничество, която се проведе в периода 6-7 март 2019 г. в Скопие.

отпечатай тази страница
 
 


Публикувай коментар

In nisl nibh, tempus eget adipiscing at, venenatis vel ligula! Aenean mattis elit ut est congue sagittis. Lorem ipsum dolor sit amet, consectetur adipiscing elit

Свързани документи
 
 
 
Пишете ни
Министерство на икономиката
ул. "Славянска" № 8
ЕИК 176789453
тел. централа: +359 2 940 7001

факс: +359 2 9872190; 02 9819970
 
Оперативна програма Заявяване на услуги по електронен път
Контакти: София 1052 ул. "Славянска" 8 тел. центр.: +359 2 9407001 e-docs@mi.government.bg
Последвайте ни: Фейсбук Профил на Министерство на икономиката Туитър Профил на Министерство на икономиката