Албания
 

Служба по търговско-икономическите въпроси, гр. Тирана, с акредитация за Косово и Черна гора

Мирослав Миланов

41 Islam Alla, str., Tirana,
Republic of Albania
Tel.: +355 68 4048772
e-mail: m.milanov@mi.government.bg

Министерство на икономиката

Началник на отдел "Европа"
Весела Байрактарова
ул."Княз Александър І" 12
тел.: +359 2 940 7886;
v.bairaktarova@mi.government.bg

Референт за Република Албания
Цветан Алексов
ул. "Княз Александър І"12
тел.: +359 2 9407622
ts.aleksov@mi.government.bg

I. Икономически отношения между Република България и Република Албания

II. Бизнес компас

 

I. Икономически отношения между България и Албания

Стокообмен (в млн. евро)

Година

Стокообмен

ръст,%

износ

ръст,%

внос

ръст,%

салдо

2011

69.02

-2.32

51.67

-11.86

17.35

44.1

34.32

2012

69.04

0.03

50.05

-3.14

18.99

9.45

31.06

2013

79.18

14.69

62.11

24.1

17.07

-10.11

45.04

2014

79.7

0.66

60.8

-2.11

18.9

10.72

41.9

2015

81.7

2.51

62.41

2.65

19.29

2.06

43.12

2016

80.9

-1.0

65.1

4.3

15.9

-17.6

49.2

2017

95.9

18.5

77.8

19.5

18.1

22.0

59.6

2018

101.22

5.5

83.68

7.6

17.54

-3.09

66.14

2019

114.7

13.3

86.3

3.1

28.4

61.9

57.9

Q2 2019

49.1

 

39.2

 

9.9

 

29.3

Q2 2020

53.2

8.3

41.1

4.9

12.1

21.6

29

Данните за Q2 2020 г., сравнени с Q2 2019 г. отчитат:

  • ръст в стокообмена от 8.3%;
  • увеличение на износа с 4.9%;
  • ръст във вноса с 21.9%;
  • търговското салдо остава положително за България.

2. Водещи стоки внос-износ

Водещи стоки в износa за 2019 г.

КодМT

Описание

%


Общ износ през: 01-12/2019 г.

100.00


в т.ч. Албания

0.3

1905

Хлебарски, тестени  сладкарски или бисквитни продукти, дори с прибавка на какао; нафора, празни капсули  от тесто за медикаменти, сухи тестени листа от брашно, скорбяла или нишесте и подобни продукти:

8.3

3004

Медикаменти (с изключение на продуктите от NN 3002,  3005 или  3006), съставени от смесени или  несмесени продукти, приготвени за терапевтични или  профилактични цели, представени под формата на дози или пригодени за продажба на дребно:

6.2

5514

Тъкани  от  синтетични  щапелни влакна, съдържащи  тегловно по-малко от  85 %  от тези влакна, смесени  предимно  или  само  с памук, с тегло, превишаващо 170 g/m2 :

4.7

0102

Живи животни от рода на едрия рогат добитък:

4.4

1512

Слънчогледово, шафраново или памучно масло и техните фракции, дори рафинирани, но не химически променени:

3.4

7010

Дамаджани, бутилки, флакони, буркани, бурканчета, тубички, ампули и други съдове за транспорт  или амбалаж от стъкло; буркани за консерви от стъкло; тапи, похлупаци и други средства за затваряне от стъкло:

2.8

6112

Горни облекла за спорт, комбинезони и ансамбли за ски и бански костюми, трикотажни или плетени:

2.4

3305

Препарати за поддържане на косата:

2.2

7309

Резервоари, цистерни, вани и подобни съдове за всякакви материали / с изключение на сгъстените или втечнени газове /, от чугун, желязо или стомана, с вместимост над 3001, без механични или термични устройства, дори с вътрешна или топлоизолационна облицов

2.0

3402

Повърхностно  активни  органични вещества (различни от сапуните); повърхностноактивни препарати, перилни препарати (включително  спомагателните) и почистващи препарати, дори съдържащи сапун, различни от включените в N 3401:

1.8

Водещи стоки във вноса за 2019 г.

КодMT

Описание

%


Общ внос през: 01-012/2019 г.

100.00


в т.ч. Албания

0.1

7404

Отпадъци и отломки от мед

18.6

6203

Костюми,  ансамбли,  сака, панталони, панталони с презрамки, панталони до под коляното, къси  панталони и шорти (различни от банските гащета), за мъже или момчета:

12.0

6112

Горни облекла за спорт, комбинезони и ансамбли за ски и бански костюми, трикотажни или плетени:

9.7

2711

Нефтен газ и други газообразни въглеводороди:

9.3

0702

Домати, пресни или охладени

8.4

6406

Части  за  обувки  (включително горните части, дори фиксирани върху ходила, различни  от външните ходила); подвижни  вътрешни ходила, табан хастари и подобни подвижни артикули; гети, гетри и подобни артикули  и техните части:

4.0

9403

Други мебели и техните части:

2.4

6403

Обувки с външни ходила от каучук, от пластмаси, от  естествена  или възстановена кожа и горна част от естествена кожа:

2.4

0707

Краставици и корнишони, пресни или охладени

2.2

1211

Растения, части от растения, семена и плодове от  видовете, използвани главно в парфюмерията, медицината или като средство за унищожаване на насекомите, паразитите или други подобни, пресни или сушени, дори нарязани, натрошени или пулверизирани:

2.0

След приемането на България в ЕС, се отчита увеличение на стокообмена на Албания със страни като Македония, Турция, Сърбия и Косово. Причина за това са наложените мита за някои групи стоки и липсата на налози върху същите стоки за посочените страни.

Благоприятни условия за търговията между България и Албания създават ниските транспортни разходи и приемливите в сравнение с трети страни цени на българските стоки и тяхното съответствие на изискванията на албанския пазар, както и качеството на предлаганите български стоки.

Вносът от Албания продължава да е ограничен, основно поради липсата на конкурентни стоки. Преобладават вторичните суровини (мед, месинг, алуминий), селскостопански стоки и трикотаж.

Най-изнасяните групи стоки за Албания са: продукти на фармацевтичната, химическата, хранително-вкусовата, стъкларската и текстилната промишленост, електрооборудване и др.

3. Инвестиции

Размер на албанските инвестиции в България* в млн. евро*

Година

Нетни трансакции

2006

-1.1

2007

0.2

2008

13.8

2009

-14.7

2010

0.3

2011

1.0

2012

0.6

2013

-0.2

2014

0.9

2015

-0.3

2016

0.7

2017

-0.4

2018

2.6

2019

0.1

Q2 2020

0.2

*Некоригирани данни по отношение на сезонността и броя на работните дни. Всички валути, деноминирани в евро. Източник: БНБ

Размер на българските инвестиции в Албания в млн. евро*

Година

Нетни трансакции

2006

-4.1

2007

-8.5

2008

-0.5

2009

-7.1

2010

1.0

2011

2.2

2012

-0.9

2013

0.3

2014

0.9

2015

1.4

2016

1.6

2017

0.2

2018

1.7

2019

-8.5

Q2 2020

-2.0

*Некоригирани данни по отношение на сезонността и броя на работните дни. Всички валути, деноминирани в евро. Източник: БНБ

Голяма българска инвестиция в Албания бе откритата през 2005 г. българо-албанска фабрика “Дерби” за сокове, безалкохолни напитки и полиетилен-терафталат на стойност 6 млн. евро. Размерът на първоначалната инвестиция бе 10 млн. евро. През 2013 г. българският партньор оттегли своето участие във фабриката, поради затрудненото финансово положение следствие на кризата. Понастоящем предприятието работи с едноличен собственик от албанска страна със значително намалени обороти.

През 2007 г. “Първа инвестиционна банка” (ПИБ) получи лиценз за извършване на банкова дейност и откри два свои филиала – в Тирана и Дуръс. ПИБ се утвърди на местния банков пазар и се нарежда сред най-бързо развиващите се малки и средни банки, като залага на нови продукти. Банката развива активно и кредитна дейност, като финансира проекти на средна стойност. Предпочитани отрасли са хранителната промишленост, туризмът и търговията. В момента ПИБ вече има офиси в Тирана, Дуръс, Фиер, Вльора, Елбасан, Корча, Шкодра и Берат.

Фирма “Каолин” регистрира българо-албанско дружество “МИД-АЛ” с 92% българско участие. Дружеството развива успешна дейност, след подписването на договор с албанската страна за разработване на кариера. Към момента фирмата е замразила инвестиционната си програма, в следствие на икономическата криза.

Фирма “Болкан роудс” чрез своето дъщерно дружество, регистрирано в Албания, редовно участва и печели търгове през 2010 г. и се утвърди като надежден изпълнител при строителството на пътища в страната.

Навлязлата през 2012 г. в енергийния сектор на Албания българска фирма “Ваптех” продължава да доставя машини и съоръжения за оборудване на малки ВЕЦ. Фирмата успешно се конкурира с австрийски, германски и италиански фирми, които до момента са основните доставчици на такова оборудване за Албания.

По Закона за насърчаване на инвестициите до момента няма сертифицирани проекти с участието на албански инвеститори.

4. Туризъм

Туристопоток между България и Албания

година

брой албанци, посетили България

изменение спрямо предходна година,%

брой българи, посетили Албания

изменение спрямо предходна година,%

2011

20 470

185.4

908

-25.8

2012

24 294

18.7

1336

60.8

2013

25 474

4.9

1612

20.7

2014

25 243

-0.9

13 939

764.7

2015

28 982

14.8

14 055

0.8

2016

34 009

17.3

13 410

-4.6

2017

34 033

0,1

15 739

17,4

2018

37 577

10.4

13 751

-12.6

2019

36 202

-3,7

18 491

34,5

1-5 2020

7 643

-48.9

N/A

N/A

Източник: Министерство на туризма

Забелязва се активизиране на контактите между българските и албанските туроператорски фирми. От албанска страна има силен интерес към българското Черноморие, балнеолечението и възможностите, предлагани от българските ски-курорти.

5. Договорно-правна основа

  • Договор за приятелство и сътрудничество между Република България и Република Албания, подписан в Тирана на 14.02.1993 г., в сила от 13.10.1993 г.;
  • Спогодба между правителството на Република България и Република Албания за установяване на облекчен визов режим, подписана в София на 31.05.2002 г;
  • Спогодба за международни автомобилни превози на пътници и товари, подписана в София на 01.08.1991 г. /актуализирана на 12 март 1999 г./, в сила от 01.10.1999 г.
  • На 01.12.2006 г. влезе в сила Временна спогодба между Европейския съюз и Република Албания за търговия и свързани с търговията въпроси, съгласно която транзитните превози на албански превозвачи през страни-членки на ЕС и на превозвачи от ЕС през Албания са либерализирани.
  • Спогодба за търговско-икономическо сътрудничество, подписана на 27 април 1994 г. в София, в сила от 15.08.1994 г.;
  • Протокол за сътрудничество между Министерството на териториалното развитие, жилищна политика и строителство на Република България и Министерството на строителството, териториално и жилищно устройство на Република Албания, подписан в София на 08.10.1992 г.;
  • Договор между правителствата на Република България и Република Албания за насърчаване и взаимна защита на инвестициите. Договорът е в сила от 28 януари 1996 г. Съгласно разпоредбите на РМС № 710 от 12.08.2005 г., договорът подлежи на изменение;
  • Споразумение за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и имуществото, подписано на 9 декември 1998 г., в сила от 1 юли 1999 г.;
  • Договор за сътрудничество в областта на туризма между двете страни. В сила от 12 юли 1999 г.;
  • Споразумение за сътрудничество в областта на селското стопанство и развитието на селските райони между Министерствата на земеделието между двете страни, ветеринарно – санитарна спогодба и такава за растителна защита, в сила от 2001 г.;
  • Спогодба между правителствата на двете страни за въздушни съобщения между и отвъд техните съответни територии, подписана в гр. София на 21  февруари 2002 г., ратифицирана със закон и обнародвана в ДВ бр. 97 от 2002 г.;
  • Спогодба за международни комбинирани превози, подписана на 26.03.2003 г. в Тирана, в сила от 06.11.2003 г.;
  • Спогодба за морско търговско корабоплаване, подписана на 16.06.2003 г. във Варна, в сила за Република България от 01.04.2006 г.;
  • Спогодба за взаимна административна помощ в митническата област, подписана на 19.09.2003 г. в Тирана, в сила от 01.02.2004 г. Спогодбата предвижда сътрудничество при предотвратяване, разследване и пресичане на митнически нарушения;
  • Спогодба за сътрудничество в областта на информационното общество, телекомуникационните и пощенските услуги (подписана на 30.03.2004 г. в Тирана);
  • Меморандум за разбирателство в областта на малките и средни предприятия (подписан на 30.03.2004 г. в Тирана).
  • Меморандум за разбирателство за изграждането на нефтопровода Бургас- Вльора (подписан на 29.12.2004 г. в София)
  • Споразумение за сътрудничество между Търговско промишлените палати на България и Албания;
  • Спогодба между правителството на Република България и правителството на Република Албания за установяване на облекчен визов режим за гражданите на двете страни, в сила от 06.09.2009 г.
  • Търговията между Република България и Албания се реализира в съответствие с разпоредбите на Споразумението за стабилизация и асоцииране между ЕС и Албания, в сила от 01.04.2009 г.
  • Споразумение между Министерския съвет на Република Албания и правителството на Република България за икономическо сътрудничество (20.02.2013 г.) Споразумението беше подписано в гр. Тирана на 22 октомври 2012 г. от министър Делян Добрев и замени двустранната междуправителствена Спогодба за търговско-икономическо сътрудничество от 20 април 1994 г.
  • Програма между Министерския съвет на Република Албания и правителството на Република България за сътрудничество в областта на образованието, науката и културата за периода 2012-2014 г. (в сила от 20.02.2013)

България възприе изцяло и прилага пряко разпоредбите на Общата търговска и Общата селскостопанска политики на ЕС по отношение на вноса от трети страни, в т.ч. Общата митническа тарифа (TARIC), задълженията на ЕС в рамките на СТО, преференциалните търговски споразумения на ЕС, както и прилаганите антидъмпингови, изравнителни и защитни мерки.

6. Събития

На 19-20 март 2015 г. в Тирана се проведе шестата сесия на Смесената българо-албанска междуправителствена комисия за икономическо сътрудничество.

отпечатай тази страница
 
 


Публикувай коментар

In nisl nibh, tempus eget adipiscing at, venenatis vel ligula! Aenean mattis elit ut est congue sagittis. Lorem ipsum dolor sit amet, consectetur adipiscing elit

Свързани документи
 
 
Пишете ни
Министерство на икономиката
ул. "Славянска" № 8
ЕИК 176789453
тел. централа: +359 2 940 7001

факс: +359 2 9872190; 02 9819970
 
Оперативна програма Заявяване на услуги по електронен път
Контакти: София 1052 ул. "Славянска" 8 тел. центр.: +359 2 9407001 e-docs@mi.government.bg
Последвайте ни: Фейсбук Профил на Министерство на икономиката Туитър Профил на Министерство на икономиката