Министър Караниколов: Привличаме инвестиции в реалната икономика
 

1.Господин Караниколов, от месеци управляващите ни внушават, че през тази година икономиката на България е на път да отчете най-високия темп на растеж от световната финансова криза насам. Едно обаче са оптимистичните прогнози, а съвсем друго –резултатите. Каква е истинската картина?

 

От 2013 г. насам се отчита тенденция на активизиране икономическите процеси в страната ни, като през последните три години БВП нараства с около 3.6%-3.9% годишно. Според пролетната прогноза на Министерство на финансите през тази и следващата година БВП ще нарасне с по 3.9% на годишна база. До момента има индикатори, че прогнозата за тази година ще се изпълни, тъй като отчетеният ръст през първото тримесечие е 3.6%.

Увеличават се и инвестициите, а нарастването на годишна база през първото тримесечие на 2018 г. е 7.0%. По отношение на преките чуждестранни инвестиции, също има лек ръст, като от 2.2% от БВП през 2016 г., очаква се те да се увеличат на 2.7% от БВП през тази година и да нараснат до 2.8% от БВП през 2020 г.

От отрицателни стойности на инфлацията в страната в периода 2014-2016 г., през 2017 г. се отчита 2.1% нарастване на индекса на потребителските цени, което е индикатор за активизиране на икономическите процеси. Очакванията на Министерство на финансите е годишната инфлация да се движи около 2.0% до 2021 г. При изпълнението на тези очаквания, икономиката на България ще отчита стабилно развитие в средносрочен план.

Безработицата намалява, като се наблюдава липса на работници – от 7.6% през 2016 г. на 6.2% през 2017 г., а през тази година се очаква да достигне 5.9%. По последни данни на Агенцията по заетостта, през юни 2018 г. безработицата в страната е била 5.7%, което също дава основание, че прогнозата ще бъде изпълнена.

Расте и средната месечна работна заплата. За периода 2014-2017 г. средният годишен ръст на заплатите е бил 8%. Към март 2018 г. средната месечна заплата на национално ниво е била 1 107 лв.

На фона на тези стойности на показателите, перспективите за развитие на икономиката ни са положителни. Българското правителство провежда политика, насочена към подобряване на социално-икономическото положение на населението, стимулиране на инвестиции във високотехнологични производства и създаване на високоплатени работни места.

Същевременно, трябва да се отчита и важния фактор, какъвто е развитието на глобалните икономически и политически процеси, който ще оказва пряко влияние и на икономиката ни.

2. Един от наболелите  въпроси, коментарите по който старателно се избягват е драстичното намаляване на преките чуждестранни инвестиции у нас през последните години. През миналата година те на практика липсваха. Каква е ситуацията сега?

Действително, през последните години постоянно се налага погрешното заключение, че преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) намаляват. Това се дължи основно на факта, че при първоначалното оповестяване на данните от БНБ за определен период те са предварителни и подлежат на актуализация в продължение на 15 месеца, като впоследствие се наблюдава значително увеличение на обявената първоначално стойност. Некоректно е сравняването на предварителни данни за настоящата година и актуализирани или окончателни за предходните, откъдето се се стига до погрешния извод.

Преките чуждестранни инвестиции не само са положителни, подобрява се и структурата им  - близо 30% от ПЧИ за 2017 г. и първото тримесечие на 2018 г. са в преработващата промишленост (съответно 313.4 млн. евро за 2017 г. и 248 млн. евро за периода януари-август 2018 г.), където проектите са с дългосрочен хоризонт и устойчиво ползотворно въздействие върху регионалното икономическо развитие.  Отчетените данни за преките чуждестранни инвестиции за 2016 г. и 2017 г. са съответно 1079.7 млн. евро (окончателни данни) и 950.1 млн. евро (предварителни данни).

Положителната тенденция за нарастване на инвестициите се потвърждава от засиления интерес към България като инвестиционна дестинация, която отчитаме основно в дейностите свързани с автомобилопроизводството и ИКТ сектора.

Трябва да се има предвид също, че данните за ПЧИ не отчитат увеличаването на български инвестиции и разширяването на вече съществуващи в страната чужди инвестиции.

За измерване на икономическия ефект от инвестициите не би могъл да се ползва само един показател – преките чуждестранни инвестиции. Следим и отчитаните от Националния статистически институт измерители за инвестициите в икономиката „бруто капиталообразуване на основен капитал“ и „разходи за придобиване на дълготрайни материални активи“, които показват възходяща тенденция, а това означава повишена икономическа активност и разширяване на производствения капацитет от страна на местните и чужди стопански субекти.

Положителна тенденция има и при проектите, които получават сертификат по Закона за насърчаване на инвестициите (ЗНИ). От началото на 2018 г. по ЗНИ са издадени 15 сертификата (тринадесет за клас А, един за клас Б и един за приоритетен инвестиционен проект). Общо предвидените инвестиции възлизат на 690.316 млн. лв. и се очаква разкриване на 1316 нови работни места. Шест от проектите се осъществяват във високотехнологични производства и услуги.

За 2017 г. по ЗНИ са издадени 31 сертификата (двадесет и четири за клас А, шест за клас Б и един за приоритетен инвестиционен проект). Общо предвидените инвестиции възлизат на 311.461 млн. лв. и се очаква разкриване на 5848 нови работни места. Петнадесет от проектите се осъществяват във високотехнологични производства и услуги.

 

3. След  провеждането  на срещата от формата „16+1", бяхте доста въодушевен от разкриващите се пред страната ни перспективи. Колко реални са очакванията Ви?

 

Посещението на китайския премиер в България (първо от 18 години насам), съчетано с провеждането на срещата на правителствените ръководители на формата „16+1“ безспорно създаде благоприятни условия за по-нататъшното развитие и задълбочаване на икономическите връзки с Китай.

Подписани бяха близо 20 двустранни споразумения (10 от които в присъствието на двамата премиери), в т.ч. за сътрудничество в областта на МСП;  финансово сътрудничество между банките за развитие на стойност 1.5 млрд. евро; за изкупуване на български тютюн; за ползване на разплащателните карти на „Юнион Пей“ в България; за износ на 5 млн. бутилки българско вино; за износ на розово масло и козметика на стойност 40 млн. лева; за изграждане на нова централа за комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия; за съвместно изграждане и управление на индустриални зони; и др.

Всички тези конкретни споразумения ми дават увереност за потенциала и перспективите за сътрудничество с Китай, които се разкриват пред страната ни.

 

4. Има ли вече конкретизация на проектите, които са на път да  бъдат реализирани  у нас в близките месеци?  Дайте примери.

 

По всички горепосочени споразумения в икономическата област са стартирани действия за тяхната реализация.

В рамките на срещата между двамата премиери пред китайската страна бяха представени и възможностите за инвестиции в инфраструктурни проекти у нас, по които също се надяваме скоро да има развитие, като се намери подходящ модел за тяхното реализиране.

 

5. Въпреки лансираната теза, че интересът на китайският бизнес у нас е провокиран от възможността България да се превърне в прекия път към стара Европа, неоспорим е фактът, че  в Централна и Източна Европа китайските инвестиции са много по-малки, отколкото в Западна Европа. Дали пък сегашните заявки от страна на  Китай е те да инвестират само в инфраструктурни проекти и по този начин техните стоки да минават към своята крайна цел – доста по-платежоспособната Западна Европа?

 

Интересът на Китай към региона на Централна и източна Европа (ЦИЕ) непрекъснато нараства. През м.г. китайските инвестиции в региона на ЦИЕ надхвърлят 9 млрд. щ.д. Усилията на Министерството на икономиката са насочени към привличане на китайски инвестиции в реалната българска икономика, в сектори с висока добавена стойност: производство на автомобили (вкл. електроавтомобили) и авточасти, производството на електроника и на електротехнически изделия, разработки в областта на ИКТ, смесени предприятия в областта на хранителна промишленост и други.

България се намира на кръстопътя между Европа и Азия и е най-близката до Азия държава-членка на ЕС. Поради това сме силно заинтересовани от различните инициативи и проекти за свързаност. Инфраструктурата е от съществено значение за икономическото развитие и в тази връзка проектите, свързани с инфраструктурата в региона на Западните Балкани и в региона на страните от ЦИЕ са в основата на разширяването на икономическото партньорство с Китай.

 

6. Напоследък наблюдаваме доста сериозно развитие на  отделни региони в страната, където има обособени икономически зони. Какви са резултатите във вече съществуващите такива и ще се разширяват ли те?  И къде?

Изграждането на индустриална зона променя средата за бизнес и за живот в региона, в който е създадена. Преди близо 10 години „Национална компания индустриални зони“ ЕАД (НКИЗ) беше създадена именно с цел да подпомага инвеститорите в България, като развива и управлява индустриални зони на територията на цялата страна.

Важността на икономическите паркове за регионалното развитие се разбира и от местните власти и все повече общини търсят НКИЗ за партньорство, като предлагат терени, върху които да се изграждат индустриални паркове.

Заради близостта си до София, най-бързо развиващата се зона, собственост на НКИЗ, е Икономическа зона София-Божурище. До момента НКИЗ има подписани договори за реализация на 22 инвестиционни проекта в Икономическа зона-Божурище. Общият размер на договорените инвестиционни проекти надхвърля 400 млн. лева. В момента НКИЗ преговаря с над 30 фирми, като желаещи да закупят терени в Божурище са над 20. Първият инвеститор в зоната край София е немската компания „Бер Хелла Термоконтрол“, която произвежда климатични системи за автомобили, а през тази година започват разширяване на производството си в България, по-конкретно на терена в Икономическа зона Божурище. Най-големият инвестиционен проект в зоната се реализира върху терен от 300 декара от датската компания Юск, а през юни в Икономическа зона Божурище отвори врати нов завод – на немската компания Мултивак. В зоната също така работят и много български компании, включително и високотехнологични.

Отличен пример за развитие е и Индустриален и логистичен парк Бургас, на територията му изграждат заводи и складове над 30 фирми, гарантирали инвестиции за повече от 25 милиона лева. Капацитетът на зоната (238 000 кв. м) вече е почти запълнен и предстои увеличаване с още над 530 дка. Сериозен принос за напредъка на индустриалния парк в Бургас има успешното партньорство на НКИЗ с местните власти.

Свободна зона-Русе е един от успешните примери за бизнес развитие в Русе, където през последните години се отбелязва икономически ръст по-висок от средния за страната. Повече от хиляда български и чуждестранни фирми са били подпомогнати в дейността си от екипа  „Свободна зона – Русе“ за тридесетгодишното й съществуване. В момента в зоната оперират дистрибуторски център за опаковане и етикиране на текстилни изделия, цех за производство на метални съдове за различни индустрии, производствено предприятие за машини от тежката промишленост, цех за производство на тръбни профили и др.

НКИЗ започна активна работа и по проектите си в Стара Загора и Кърджали. Напоследък се наблюдава засилен инвестиционен интерес към Стара Загора. Това е причината НКИЗ да подпише меморандум за сътрудничество с Община Стара Загора за  изграждане на съвместна индустриална зона в града.

Общината вече създаде дружество „Индустриална зона Загоре“ с терен от 115 дка, разположен в кв. „Зора“, в близост до който минават линии на градския транспорт, а до границата на парцела има ток, вода, газ и канализация. Планира се НК Индустриални зони да се включи в проекта и Индустриална зона Загоре да се развива съвместно от община Стара Загора и НКИЗ

Вече е стартиран и проектът на НКИЗ в Кърджали в сътрудничество с Областната администрация на Кърджали. Терените се намират в Кърджали и са с обща площ от 94,4 дка. Решението ще позволи да се реализира проект за изграждане на икономическа микрозона от съвременен тип в областта. През юли 2017 г. НКИЗ сключи меморандум за сътрудничество с Областна администрация Кърджали, с който двете страни официално изразиха желанието си за съвместна работа. Във връзка със старта на проекта НКИЗ разкрива свое представителство  в Кърджали.

Крайдунавските региони – Русе и Видин - разкриват значителна възможността поради директна връзка с Европа чрез речния транспорт. Заради засилен инвеститорски интерес беше изцяло свален статутът на свободна търговска зона на зоната ни във Видин, така че да има възможност да се продават терени. В момента НКИЗ преговаря с 2 чуждестранни инвеститори, които планират изграждане на предприятия в Икономическа зона Видин.

Интересът към Варна и Бургас се дължи на наличието на пристанищна инфраструктура и морски транспорт. За проект в самолетостроенето се проучва региона на Бургас, а германска фирма за електробуси проучва региона на Варна.

Напоследък наблюдаваме интерес и към зоната в Свиленград – основно от турски компании.

 

7. Това лято ни поднесе доста неприятни изненади, а неспирните валежи създадоха сериозни опасности в различни населени места.  Вие обещахте да решите големият проблем с поддръжката и стопанисването на язовирите. До къде стигна работата по прехвърлянето им  под шапката на държавата?

 

Продължава работата в изпълнение на приетия от Народното събрание и обнародван в държавен вестник Закон за изменение и допълнение на Закона за водите. Провеждат се срещи между ръководството на ДАМТН и областните управители като се прави информационна компания за направени законови промени. Министерството на икономиката е информирало Националното сдружение на общините за сроковете за произнасяне, които имат общинските съвети и кметовете. Изискани са представители на ресорните министерства, които ще участват в управителния съвет на Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“. Предприятието следва да бъде структурирано в срока от три месеца, така, че да може да поеме управлението на язовири, които ще бъдат предоставяни от общините в полза на държавата. След прехвърлянето на язовирите от страна на общините държавата чрез Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“ ще поеме стопанисването им.

 

8. Към кои региони  ще насочите приоритетите си в тази област и кога да очакваме обявяването на обществените поръчки за извършване на безспорно наложителните строителни  дейности?

В Министерство на икономиката е входирано писмо от ДАМТН с изготвен от експертите списък на язовирите, нуждаещи се от спешен ремонт. Очаква се в най-скоро време да започне работа по отстраняване на констатираните неизправности на съоръженията.

 
 
 
Оперативна програма BREXIT
Контакти: София 1052 ул. "Славянска" 8 тел. центр.: +359 2 9407001 e-docs@mi.government.bg
Последвайте ни: Фейсбук Профил на Министерство на икономиката Туитър Профил на Министерство на икономиката