Заместник-министър Борисов: Разгръщането на протекционизма в глобален мащаб няма пряко влияние върху българската икономика. Прогнозите ни са за около 10% ръст в реално изражение на инвестициите в БВП
 
09 юли 2018

Общите изводи, свързани с разгръщането на протекционизма и налагането на бариери пред търговията, направени по време на кръгла маса под наслов „Новите предизвикателства пред външната търговия на страната във връзка с растящия протекционизъм и заплахи пред установения ред в световната търговия“ сочат, че България не е пряко засегната. На събитието, организирано от Института за икономически изследвания към БАН, присъстваха представители на академичните среди, бивши вицепремиери, министри и заместник-министри на търговията на България.

По думите на заместник-министър Борисов, аудиторията е своеобразен мозъчен тръст, в който трябва да се вслуша държавата. Обединение се постигна и по въпросите на българският износ, който трябва да бъде базиран на инвестициите и на секторите, които създават висока добавена стойност. „Приоритетни сектори върху, които акцентира правителството са автомобилостроенето, електрониката, електротехниката и ICT сектора“, посочи Борисов.

Участниците се обединиха около твърдението, че инвестициите в нови високотехнологични производства могат да бъдат генератор на износа, а Министерство на икономиката трябва да разшири функциите си по отношение на външната търговия на България. След финансово-икономическата криза икономическият растеж в България е движен от износа и потреблението. „Икономическият растеж в България вече се движи и от инвестициите. Прогнозираме 10,1% реален ръст на инвестициите в структурата на БВП през 2018 г. Тази тенденция с ръст от между 7 и 10% процента ще продължи и през следващите години“, заяви Борисов.

Заместник-министър Борисов посочи, че ежегодно се публикуват Доклади на ЕК относно пречките пред търговията и инвестициите. В публикувания през месец юни 2018 г. Осми ежегоден доклад, през 2017 г. тенденцията е за все по-засилено въвеждане на бариери пред търговията в световен мащаб. „През 2017 г. са регистрирани рекорден брой от 396 мерки в трети държави, като са докладвани 67 нови пречки и са отстранени 45 пречки през годината“, подчерта Борисов. Той допълни, че водещи страни от Г20 въвеждат най-много протекционистични мерки Това се потвърждава и от установената през предходната година тенденция, че протекционизмът нараства.

Заместник-министър Борисов изтъкна, че наложените нови пречки в трети държави са в 12 различни стопански сектора, сред които селското стопанство, рибарството, вина и спиртни напитки, както и мерки от хоризонтален характер. „Потенциално засегнатите търговски потоци от всички нови пречки, регистрирани през 2017 г., съответстват на 1,2% от целия износ на ЕС в световен мащаб през същата година“, посочи Борисов. По думите му благодарение на усилията от страна на ЕС достъпът до пазари беше улеснен и се постигнаха успешни резултати, като 45 пречки бяха изцяло или частично отстранени в 13 различни сектора. Отстранените пречки спадащи към сектора на селското стопанство и рибарството са 27, а държавите с най-голям брой отстранени пречки са Китай, Бразилия, Канада и Турция. „Търговските потоци, които са потенциално засегнати от премахнатите търговски пречки, възлизат на 8,2 млрд. евро, където 45 процента се отнасят до износа на ЕС към Китай, следван от износа на ЕС към Бразилия, почти 13 процента. Според консервативни оценки отстраняването на пречки е генерирало 4,8 милиарда евро допълнителен износ на годишна основа“, изтъкна Борисов.

Икономическият заместник-министър поясни, че през 2018 г. по време на Българското председателство на Съвета на ЕС бяха приети преговорните насоки за споразумения за свободна търговия на ЕС с Австралия и Нова Зеландия. Беше финализирана работата по Споразумението за икономическо партньорство с Япония и предстои подписването му, за което през последните дни се е произнася правителството. Споразумението за свободна търговия и Споразумението за защита на инвестициите между ЕС и Сингапур, които се предвижда да бъдат подписани скоро предстоят. „На финалната права е и работата по влизането в сила на Споразумението за свободна търговия между ЕС и Виетнам, като е възможно и то да влезе в сила през следващата една година. Същевременно трябва да продължат усилията за укрепване на многостранната рамка на Световната търговска организация, основана на правила, които гарантират справедливост за всички“, заяви Борисов.

Нарастващият протекционизъм може да бъде използван от България в рамките на търсенето на възможностите, които поставят страната ни на инвестиционната карта и позволяват на глобалните компании да инвестират и да подобрят конкурентоспособността, така че да останат фактори на международните пазари. „Глобалните, компании, които оперират на българския пазар, оценяват бизнес-средата и използват възможността за развитие в световен мащаб“, заяви Борисов при отговорите на поставените въпроси, с които даде конкретни примери, как българската икономика трябва да се справи с предизвикателствата.

 

Износът на стоки от България за януари – април 2018 г. е 8252.4 млн. евро или 15% от БВП , като нараства с 374 млн. евро или 4.8% в сравнение с този за същия период на 2017 г.

Вносът на стоки към България за януари – април 2018 г. е 9406.9 млн. евро или 17.5% от БВП, като се увеличава с 659.6 млн. евро или 7.5% същия период на 2017 г.

отпечатай тази страница
 
 


Публикувай коментар

In nisl nibh, tempus eget adipiscing at, venenatis vel ligula! Aenean mattis elit ut est congue sagittis. Lorem ipsum dolor sit amet, consectetur adipiscing elit

 
 
Пишете ни
Ресор Икономика: +359 2 940 7322
 
Оперативна програма Програма COSME 2014-2020
Контакти: София 1052 ул. "Славянска" 8 тел. центр.: +359 2 9407001 e-docs@mi.government.bg
Последвайте ни: Фейсбук Профил на Министерство на икономиката Туитър Профил на Министерство на икономиката